Цената на сигурните инвестиционни алтернативи, каквито са държавните книжа с отличен кредитен рейтинг, расте.
Китайската икономика забавя развитието си поради недостатъчни инвестиции. Безпрецедентните мерки, които ЕЦБ предприе, в отчаяния си опит да вдигне икономиките на зоната на крака подтикнаха инвеститорите да напазаруват държавните облигации на стабилните икономики. Щатската икономика изнемогва. Армията на безработните се увеличава, поръчките за нови стоки намаляват, в резултат на което БВП се сви, при това с повече от очакваното.
Несигурното бъдеще повиши цената на сигурните държавни книжа, в отбора на които за съжаление не попадат българските.
През изминалата седмица политическата обстановка в страната ни стана още по-неясна. Неслучайно Standard & Poor’s намали с една степен рейтинга на страната ни преди две седмици. Бензин в огъня добавиха и събитията около КТБ. Инвеститорите предпочетоха да задържат парите си в наличност пред алтернативата да купят наши държавни облигации.
Ето защо очакваното от мен успешно пласиране допълнително на книжа с номинална стойност 50 млн. лв. от емисия с падеж септември 2016 г., всъщност се оказа провал. Министерство на финансите отхвърли всички поръчки за участие, подадени до Българска народна банка. Де факто поръчките бяха за 50.55 млн. лв. и стигаха за успешното финализиране на сделката, но финансовото ведомство трябваше да се съгласи да плаща по 1.2% годишно вместо 0.9%, на колкото те се търсеха на вторичен пазар, но преди БНБ да постави под специален надзор КТБ.
Жалко, защото може би ще има отражение и върху интереса към пласмента на предлаганата на международните пазари нова десетгодишна еврооблигационна емисия в размер на 1.5 млрд. евро.
Еврооблигационната ни емисия с падеж януари 2017 г. загуби нови 15 цента от стойността си. Тя вече се търси при 108.25 евро за 100 номинал. Цена, гарантираща доходност от 1.44% на годишна база.
Точно 15 цента, но доларови загуби от цената си и доларово деноминираната ни глобална облигация с падеж януари 2015-а. Сделките с нея вече се случват при 104 щ. долара за 100 номинал, осигуряващи възвръщаемост на покупката от 0.8% на годишна база.
Много по-брутално беше понижението на цените на книжата, търгувани на вътрешен пазар. Най-драстичен беше спадът на цените на десетгодишните ни книжа. Сделките с най-дългосрочната ни държавна облигационна емисия вече се сключват при 106 лв. за 100 номинал ли с 1 лев по-евтино. В резултат на което доходността им се повиши от 3.2 до 3.3% годишно. Облигационната ни емисия с падеж след пет години загуби 50 стотинки от стойността си и вече може да се намери при 102.6 лв. за 100 номинал. Доходността и е 1.9%, по-висока спрямо 1.8% отпреди седмица.
Без изменение остана само доходността на най-краткосрочните ни държавни бонове с падежи след 2 и 4 месеца. Те се търгуваха при съответно 0.45 и 0.55% доходност на годишна база. Причина за липса на промяна на доходността им са кратките им падежи. Те вече попадат в инструментариума на паричните пазари, а драстичното намаляване на лихвите на ЕЦБ даде своето отражение и на родния паричен междубанков пазар.
Това е и основната причина индексът ЛЕОНИЯ, отчитащ сключените еднодневни депозитни сделки на междубанков паричен пазар, вече упорито стои на нивото от 0.02% вместо на 0.07%, на каквото равнище беше в началото на месеца. Дилърите ни вече не могат с излишните си левове да купуват евро, да ги предоставят на депозити за кратки срокове други банки при по-високи лихви, защото те вече се котират при минус 0.05 процента%. Средната стойност на индекса за този месец най-вероятно ще е 0.03%, колкото ще бъде и основният лихвен процент, обявяван от централната ни банка за следващия месец.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
