Нажежената обстановка в разкъсвания от разногласия Ирак може да помири временно официален Багдад и регионалното правителство на полуавтономната област Кюрдистан, които от месеци водят битка за правата върху приходите от изнесения суров петрол. Поне такова е желанието на Вашингтон, който изпрати в началото на седмицата на спешна мисия в Близкия изток държавния секретар Джон Кери. След консултациите с иракския премиер Нури ал-Малики на 23 юни в Багдад Кери проведе кризисни разговори и с лидерите на кюрдите в столицата им Ербил и призова за национално единение срещу настъплението на джихадистите, заплашващи да раздробят Ирак на части.
Още в началото на срещата си с американеца кюрдският президент Масуд Барзани подчерта, че всички са изправени „пред нова реалност и нов Ирак“. Барзани обвини за насилието „погрешната политика“ на иракския премиер Ал-Малики и поиска оставката му. Вашингтон пък се надява да се сформира ново, готово на компромиси правителство, което да обезсмисли настъплението на ислямистите. Но самият Ал-Малики отхвърли подобен вариант.
На практика времето на Багдад изтича, защото бунтовниците, ръководени от клона на „Ал Кайда “ – Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ), засилват хватката си върху населените със сунити провинции. А след като иракската армия изостави позициите си по западната граница с Йордания и Сирия, под контрола им попаднаха и някои от най-важните търговски маршрути в Близкия изток, с което техните амбиции да създадат халифат в завзетите райони добиват реални измерения.
Прави впечатление, че повечето иракски сунити, включително и въоръжените племена, които навремето се сражаваха срещу „Ал Кайда „, днес са се опълчили срещу правителството на Ал-Малики. Това не е изненада за политическите наблюдатели, защото, от една страна, иракският премиер има авторитарен стил на управление и нарушава правата на сунитите. От друга – след свалянето от власт на Саддам Хюсеин през 2003-а сунитските племенни вождове получаваха пари от американците, за да издържат военните си формирования и да подкрепят официален Багдад. Но в момента тази издръжка е спряна, респективно липсва и мотив за подкрепа. Същевременно, въпреки че водят сражения в близост до кюрдските владения, джихадистите не закачат кюрдите, повечето от които са сунити, но не са араби, което силно изнервя Иран. В последна сметка, след като бойците от ИДИЛ превзеха Мосул, кюрдските въоръжени сили („Пешмерге“) поеха миналата седмица контрола върху Киркук – града, който кюрдите винаги са считали за своя историческа столица и който бе извън границата на автономната им област. Тоест занапред, при евентуални преговори с Багдад, Киркук ще е част от тях.
На парламентарните избори през април коалицията на Ал-Малики „Държава на правото“ спечели най-много депутатски места. При все това премиерът се нуждае от подкрепата на конкурентните шиитски фракции, както и на сунитите и на кюрдите, за да остане на власт. Основните му спонсори – САЩ и Иран, призовават за бързо споразумение за кабинет с широко представителство, което означава, че са готови да изоставят 64-годишния борбен шиит след осемгодишно управление.
В това кълбо от интереси и пазарлъци ключовият фактор може да се окаже Анкара, коментира Залмай Халилзад – бивш щатски посланик в Ирак. Подобно на Сирия и Иран Турция също има кюрдско малцинство и отдавна се противопоставя на идеята за независим Кюрдистан. Днес обаче турците са изключително важен икономически партньор на кюрдското регионално правителство заради построения в края на миналата година самостоятелен тръбопровод за кюрдски нефт до турския пристанищен град Джейхан.
Кюрдската автономна област има доказани резерви от суров петрол в размер на 45 млрд. барела – една четвърт от общите запаси на Ирак. Ако Киркук остане във владение на кюрдите, ще се добавят още 9 млрд. барела нефт и в такъв случай регионалното правителство на Кюрдистан няма да има нужда от договорената през 2010-а с официален Багдад издръжка, равна на 17% от всички приходи от нефт.
Всъщност, правителството на Ал-Малики прекрати едностранно споразумението ,след като кюрдите започнаха да помпат собствен нефт и да го изнасят за Турция. Анкара се съгласи да складира кюрдския суров петрол отделно от иракския и задели седем от общо 12 резервоара в Джейхан за кюрдско гориво. В момента всеки ден от Северен Ирак се изнасят между 100 и 120 хил. барела суров петрол, а в Джейхан са складирани 2.3 млн. барела. Прогнозите са, че през юли количествата ще се удвоят до 250 хил. барела дневно. Вицепремиерът на Ирак Хюсеин ал-Шахристан изтъкна в телевизионно предаване на 17 юни, че Турция и кюрдската автономия са си направили грешно сметките, ако смятат, че при сегашния хаос Багдад не може да защити интересите си. Кабинетът на Ал-Малики внесе иск срещу Анкара в Международния търговски съд в Париж.
Масуд Барзани обаче смята, че износът на петрол не нарушава конституцията на страната и намекна, че може да проведе референдум за независимост сред населението на автономната област. Турция също определя експорта на кюрдски нефт през Джейхан за „напълно законен“. Турският министър на енергетиката Танер Йълдъз коментира на 19 юни в Москва по време на световния петролен конгрес, че нефтеният износ ще продължи дотогава, докато кюрдите имат петрол за продан.
Оттук нататък всичко е въпрос на геополитика и на сериозни разчети. Турция със сигурност не би искала раздробен на части Ирак. А Кенет Полак – старши преподавател в катедрата по политически въпроси на Близкия изток в института „Брукингс“, смята, че е „твърде вероятно“ през следващите 12 месеца кюрдите да поискат независимост и че Щатите не трябва да застанат на пътя им.
