Хиляди нашенци и чужденци са готови да щурмуват курортите по българското Черноморие. Но наред с надутите цени, некачествените услуги и типичното обслужване в стил "не съм ти длъжен за нищо" туристите ще трябва да се борят и със замърсените и опасни плажове. И да внимават да не се разболеят, тъй като "самураите" в бели престилки отдавна са наточили мечовете и чакат да получат кеш, а не здравни книжки.
Темата за чистотата на плажовете ни е сред най-строго пазените тайни и може би има защо, тъй като туризмът ни ще си вкара жесток автогол, ако реалната ситуация излезе наяве. Някаква яснота дава изследването на Европейската агенция за околната среда за качеството на водите на Стария континент през 2013-а. От 90 изследвани плажа по нашето крайбрежие едва 59 могат да се похвалят, че са перфектни за къпане. Останалите 31 влизат е графата "годни", но с много забележки. Тези, меко казано, притеснителни данни вече са поостарели, затова по-актуален източник на информация би трябвало да е мониторингът на водите за къпане, който "морските" районни здравни инспекции са длъжни да правят два пъти месечно и да публикуват резултатите на електронната страница на Министерството на здравеопазването. Длъжни са, но го правят избирателно, от дъжд на вятър. Намират се единствено сведения от инспекцията в Бургас за анализ на водите на три плажа в "Слънчев бряг" от началото на май. От тях с просто око се вижда, че концентрацията на прословутата бактерия Ешерихия коли и на чревните ентерококи надвишава между 5 и 10 пъти миналогодишните стойности. Показателите все още гарантират "добро качество", но огромното повишение на ентерококите е сигурен знак, че канализационните и отпадните мръсотии отново са получили свободен достъп до чистата морска вода.
Между другото, при тревожни данни за замърсяване концесионерите на плажовете и здравната инспекция са задължени да информират почиващите с табели. Първите редовно "пропускат" да го правят, а и очевидно няма откъде да вземат актуални данни. Така от мръсната вода дебнат "букетчета" от болести – стомашни разтройства, дезинтерия, дори и смъртоносният хепатит А. Къмпингуващите на плажовете "Градина" и "Златна рибка" вече изживяха шок заради кафяво петно, появило се в морето, като версиите за него бяха от фекалии, през химикали от кораби до нацъфтели водорасли.
"Както беше чиста водата, изведнъж стана суперкафяво – нещо, което не са само водорасли и треви. Никой не знае какво е и ни е страх от зарази, с малки деца сме всички. Тука сме на полеви условия, не може да ходим по болници", твърди плажуваща. От Регионалната инспекция по околната среда и водите отговориха, че в морето са влезли сравнително по-мътни и кални води от река Равадиновска. Което съвсем не означава, че те не носят зарази и инфекции.
Още по-голяма енигма е дали плажните ивици са безопасни за здравето? Неотдавна екосертификат "Син плаж" бе връчен от международно жури на плажовете "Бургас-север", "Дюни", "Созопол-Харманите", "Поморие-изток", "Слънчев бряг-юг", "Слънчев бряг-север", "Централен", "Нов" и "Източен плаж" в Свети Влас, "Албена" и "Слънчев ден". Това означава, че те са покрили към 30 критерия, свързани с обезопасяването и поддържането им, качеството на водите и информацията с табели. По мнението на еколози обаче голямата част от българските плажни ивици не отговарят на изискванията за чистота. Голяма рядкост е да видиш как някой 50-годишен трактор разорава с рало пясъка, след като плажуващите си тръгнат. Далеч по-вероятно е да откриеш огромни дупки, след като иманярите с металотърсачи са минали през нощта да търсят изгубени синджирчета. Да добавим към милата родна картинка и преливащите от боклуци кофи, подмятащите се навсякъде водорасли, корени, черупки от миди и камъни, както и бъкащите от зарази миниблата (за справка – централния плаж в Ахтопол). Опасностите се изразяват в неприятни гъбични инфекции, вирусни зарази, гинекологични и урологични проблеми, предизвикващи възпаления. От години се говори, че и лекарите по плажовете не достигат, а спасителите не могат да оказват медицинска помощ, тъй като нямат статут на парамедици.
Според Десислава Събева от Регионалната здравноосигурителна каса в Бургас за туристите, почиващи по Южното Черноморие, ще има достатъчно лекари. Договор с местната здравна каса са сключили 155 джипита, 243 специалисти и зъболекари, 12 диагностични лаборатории и 19 болници. В сайтовете за предлагане на работа обаче все още циркулират обяви за доктори с английски или руски език. Въпреки че заплащането е доста атрактивно – 2000 лв. плюс бонуси, явно мераклии липсват. От варненската Бърза помощ също отчитат 28 незаети бройки. Там ще разчитат на помощта на колеги от вътрешността на страната, като дежурства вече са поели лекар от Пирдоп и фелдшер от Шумен.
"Те са ни в помощ, тъй като работата през туристическия сезон се увеличава, а нашите лекари имат нужда от почивка. Надявам се и някои от дипломиращите се млади колеги да дойдат да поработят при нас поне за няколко месеца", казва директорът на спешната помощ в морската столица д-р Мая Рашева.
Една от причините за отлива на българските лекари от нашето море е, че те масово избират да работят в Германия, Гърция и скандинавските държави. Между 2000 и 3000 евро за 20 дни могат да си докарат в Гърция медиците ни по време на летните отпуски. Най-търсени и добре платени са хирурзите и анестезиолозите, които дават дежурства в местни клиники, претоварени от работа в туристическия сезон. Възнагражденията им зависят от броя извършени интервенции. Някои от здравните заведения предоставят безплатни нощувки в хотел за семейството на въпросния лекар.
Българите, които заместват германски лекари по време на летните им отпуски, пък могат да разчитат на заплащане между 80 и 120 евро на час, в зависимост от специалността си и тарифите на местната лечебница.
Все пак тежкоболните или пострадалите при инциденти по Черноморието ще бъдат транспортирани до болници в цялата страна от две "въздушни линейки". Така ще се спази медицинското правило за "златния час", в който пациент в критично състояние има най-голям шанс да бъде спасен. Авиолинейките ще са на разположение през целия туристически сезон, като дежурните им площадки ще са в Бургас и Варна. Те обаче могат да превозват само един пациент, придружаван от двама лекари.
