След Бисер, за зла участ на варненци, дойде Аспарухово. Жертвите все още се броят, щетите тепърва ще се изчисляват, цяла България събира помощи за пострадалите. Природата отново нанесе жесток удар върху страната, която по принцип се водеше с умерен климат, без екстремуми.
Глобалното затопляне е напът да „въведе“ два сезона у нас – сух и дъждовен. Почти два месеца бяхме във втория. Отървахме се само с локални наводнения, при които „грижата за пострадалите е проблем на самите пострадали“. Преди седмици пък ни люшна трус. Тук-там паднал комин или мазилка, което обаче заинтересуваха само телевизиите, защото при тях е важна картинката, и новина е, когато има „покритие“, по техния жаргон.
Рискът от масови поражения обаче въобще не е измислен. Ето го и последното предупреждение: „Шест реки заплашват да залеят половин България в края на седмицата“, предупредиха на 18 юни официално от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). За периода четвъртък – събота реките Искър, Янтра, Огоста, Осъм, Лом и Русенски Лом ще покачат значително нивата си, сочат данни на Европейска система за предупреждение за наводнения. Най-сериозното покачване се очаква на водите Искър и Янтра, а Огоста ще достигне критичния си праг, предупредиха от екоминистерството. Така и стана.
И пак разсъждаваме от изтърканата позиция: „Е, точно на нас ли пък ще се случи?“ За да не стане типично по български „След дъжд – качулка“ и след като ни застигне голямо бедствие да се сетим, че няма събрани пари за помощ на пострадалите, крайно време е да се помисли за форма на защита, базирана на задължителни вноски. Това е основният извод от международна конференция, посветена на катастрофичното застраховане и проведена на 17 юни в София.
Катастрофичните събития от природен и техногенен характер засягат общата съвкупност от публична и частна едра индустриална и друга бизнес собственост, общински сгради и спортни съоръжения, всякаква инженерна и транспортна инфраструктура, мини, обогатителни фабрики, производствени предприятия, логистични центрове и други обекти в процес на изграждане, предмет на Закона за обществените поръчки. Законодателят и кредитиращите банки и институции изискват задължително застраховане на тези обекти, припомни Кирил Киров, застрахователен експерт, представител на Асоциацията на българските застрахователи. Но за преодоляване на критична ситуация е необходим интегриран подход – както за предвиждане, така и за справяне с катастрофичните бедствия.
Когато катастрофичното събитие настъпи, водеща става отговорността на държавата. Повсеместните щети изискват мащабни действия за евакуация и временно настаняване на засегнатото население още в първите часове след настъпването им. Тогава се задействат силите на МВР и МО. В особено тежки случаи – по механизми, предвидени в Договора за членство в Европейския съюз, може да получи пряка помощ и от други държави.
Възможен ли е обаче „Катастрофичен застрахователен пул“ у нас? Пряко материално компенсиране на населението за последиците от настъпили катастрофични рискове в Република България има своите силни страни. Но единствено при наличието на доброволно сключени имуществени застраховки, масово застраховане на всички лични жилища, културни насаждения и добитък в страната.
Предварително обаче трябва да се внедри тарифна система, съобразена с консенсусна сеизмично-рискова застрахователна карта при период на повторяемост 500 или 1000 години, както и консенсусна карта на заливните зони в страната. Трябва да се създаде работен застрахователен орган, който да администрира събирането на вноските и издаването на полиците. Необходима е и превенцията на равнища държавни и публични органи. Тази система има и слаби страни в момента – елемента „Задължителност“, който никак не се връзва с ниските доходи на населението.
Броят на застрахователните полици с включени клаузи „Природни бедствия“ и „Земетресение“ на физическите лица в момента е крайно недостатъчен (при собствените жилища и домашното имущество е под 7-9 %). Общият премиен приход по „Пожар и природни бедствия“ и „Други щети на имущество“ пък е само около 262 млн. лв. за 2013 година.
Възможен е и друг подход – защита на населението при катастрофични събития с материална и парична помощ на основата на публично-частно партньорство. Примерно – формиране на партида „Парични помощи за населението“ в Държавния фонд „Бедствия и катастрофи“. Всички начисления за данък върху застрахователните премии от общо и животозастраховане трябва да се насочат към партида „Парични обезщетения на населението“. Тук е необходимо задължителното участие на застрахователите в ликвидацията на щетите. Изплащането на паричните помощи на населението е въз основа на ликвидационните актове, издадени от застрахователите и одобрени от делегираните разпоредители с бюджетни средства.
Защитата може да стане и чрез формиране на партида „Възстановяване на държавна и общинска инфраструктура и защитни съоръжения“ в разпореждане на МФ и областните управители“. Като всеки модел и този има своите слаби страни – недостатъчен паричен ресурс, неустановени прозрачни практики на контрол при разходването.
На общоевропейско равнище вече се работи по въпроса.
Лукаш Бортел, директор по правни и политически въпроси, Дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ в Европейска комисия, обърна внимание на общоевропейските политики в областта на катастрофичното застраховане. Още през 2010 г. Съветът прикани Комисията да оцени и да докладва относно възможностите на Европейския съюз да улесни и подкрепи по-широкото разпространение на подходящи застраховки срещу риск от бедствия и на пазарите за прехвърляне на финансовия риск, както и регионалното обединение на усилия в областта на застраховането чрез обмен на знания, сътрудничество или начално финансиране, каза Бортел.
След това Комисията е организирала конференция на тема „Превенция и застраховане срещу природни бедствия“. Провела е и проучване, озаглавено „Природните бедствия: значение на риска и застрахователно покритие в Европейския съюз“.
Бортел прикани към действеност, защото щетите за икономиката между 1980 и 2011 г., причинени от природните бедствия в цяла Европа, достигат 445 млрд. евро по цени от 2011 година. Около половината от всички загуби се дължат на няколко големи събития, като например ураганите „Лотар“ през 1999 г., „Кирил“ през 2007 г. и „Синтия“ през 2010 г. и на наводненията в Централна Европа през 2002 г. и в Обединеното кралство през 2007 година. Стойността на щетите от екстремните метеорологични явления в държавите от Европейско икономическо пространство (ЕИП) се е увеличила от 9 млрд. през 80-те години на XX век до над 13 млрд. евро през първото десетилетие на XXIвек (коригирани стойности за 2011 г., отчитащи инфлацията).
7 по Рихтер в София – 4500 убити и 20 млрд. евро щети
Ако София бъде ударена от земетресение с магнитуд 7 по Рихтер, най-вероятно ще бъдат засегнати около 2 милиона души. При такъв евентуален трус могат да бъдат напълно разрушени 39 000 сгради (от 180 000), убитите ще са над 4500, а ранените около 20 000. Общо щетите по инфраструктурата ще възлязат на до 20 млрд. евро. Това обяви проф. д-р Емил Ботев от Националния институт по геофизика, геодезия и география.
Първата крачка в превенцията е направена, когато на една маса седнат управляващи, законодатели, институции, посрещащи последствията и представители на науката, посочи още проф. Ботев. В световен мащаб земетресенията са бедствието, което носи най-голям природен риск, като 35% от щетите и жертвите на природни катаклизми са именно от земни трусове. Емил Ботев посочи още, че щетите от земетресения са се увеличили през последните години. Заедно с това в България се наблюдават повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения и жертви. Наводненията заемат най-голяма част от годишните природни бедствия в страната. Според експерти, близо 1.5 млн. българи живеят в зони, застрашени от наводнения. Последните години доказаха разрушителната сила на водата в селата около водните басейни.
