„При раждането на дъщеря си преживях далеч по-малко мъки, отколкото при записването й в първи клас“, ми каза бивша съученичка от Икономическия техникум. По-лесно преминала и през неизбежната драма с приемането на детето в детска градина. И ако за по-малките жители на София все пак има електронна система за кандидатстване и записване, която с всичките й несъвършенства криво-ляво работи, при основните училища уж свободният избор, предоставен на родителите, се превръща в одисея, граничеща с анархия. Амбициозните майки и бащи се редят на километрични опашки и дори нощуват пред избраното училище, за да попаднат сред първите, подали документите за прием на първолака си. Не че това гарантира успех, тъй като училищата отчитат реда на подаване на книжата само ако напливът на деца с равни точки е твърде голям.
Всъщност големият проблем е, че няма нито един обективен критерий за прием, спуснат от Министерството на образованието, който да решава въпроса със струпването на първокласници в двайсетината най-елитни столични училища. За едно място в тях се борят по три-четири деца. От години се говори, че практиката за записване на първолаци съвсем не е най-добрата и къса нервите на родителите. Но просветните експерти и директорите на училища, които трябваше да обсъждат проблема в работна група, не стигнаха доникъде.
Действащите сега практики целят
да дадат равен шанс на децата и родителите
за избор на най-доброто училище. Автономията е подчинена на няколко основни критерия, които училищата са въвели и точкуват по различен начин. Това са местожителството и местоработата на родителите, дали детето има брат, или сестра в същото училище, дали майката, или бащата са посещавали съответното школо. С тях трябваше да се спрат стресиращите за децата приемни изпити и да се премахне критерият, с който печелят първите, подали молбите си. Системата обаче не стана по-съвършена, дори напротив. Да вземем за прием елитното 19 СОУ „Елин Пелин“, където има четири паралелки с интензивно изучаване на немски или английски език от по 22 ученици. Ако желаещите са повече от 88 деца, идват критериите. За местоживеене максимумът е 3 точки. Тях ще получат живеещите между бул.“Акад. Ив.Гешов“, бул. „Тотлебен“, бул. „Хр.Ботев“, бул.“Прага“ и ул.“Св. Г.Софийски“. По 2 пункта взимат „гостите“ от районите „Славия“, „Бъкстон“, „Красно село“, „Борово“, „Белите брези“, „Хиподрума“ и „Лагера“, а за кандидатите от съседните „Триадица“, „Витоша“ и „Лозенец“ остава точка. Родителите получават по 2 точки, ако работят в зоната, и още една, ако са завършили училището. Две точки се дават, ако детето е завършило подготвителна група на 19-о, или е било на градина в трите най-близки занимални. За брат и сестра в 19 СОУ „Елин Пелин“ се печели още точка. Това е класически пример за училище, предпочитащо да приема малчугани, чиито родители живеят и учат в района. Но много бащи и майки не одобряват практиката училищата сами да районират.
„Аз съм „за“ районирането, но да се направи централно, с мисъл. Не може големи училища с по 150 деца випуск в първи клас да си определят район от четири улици, и то частично (по двайсетина номера от улица) и да дублират района на друго училище. Живеещите на същите тези улици, но с няколко номера по-нататък, остават изобщо без училище, което да ги включва като район, както е за нас. И за съжаление това, че сме гранични, не оказва никакво влияние. Ще се конкурираме наравно с цяла София, дори и да сме на пет минути пеша“, казва бащата на първокласничка Николай Панов.
Други майки и бащи до последно са в „разкрачено положение“, тъй като училището, за което са събрали най-много точки, е с лоша репутация, а за първото им желание може да не достигне балът. „Критерият, че си с предимство, ако си завършил дадено училище, не го разбирам. Аз съм възпитаничка на 35-о в „Лозенец“, след това се омъжих и купихме апартамент в „Гоце Делчев“. Това значи ли, че трябва да се юрна с малката и кака й всеки ден до „Лозенец“. Също така съм по майчинство и местоработата ми е вкъщи поне от пет години, защото няма да ни приемат в градина. Това дава ли ми предимство?“, риторично пита Мария Павлова.
Повечето родители, коментиращи темата в интернет-форумите, смятат че
районирането е изцяло в услуга на директорите
и с него те „извиват ръцете“ на хората, които искат конкретно училище, а не попадат в начертания район. Някои дори се принуждават да наемат жилища край елитните основни училища в центъра или се регистрират проформа в апартаменти на приятелски семейства, за да имат предимство при записването. Други майки и бащи обаче не могат да надхитрят системата. Децата им притежават определени таланти или интереси, които не могат да развият заради въпросните критерии.
„Двама музикални педагози ми казват, че детето има талант и трябва да е в такова училище. Дано ни приемат в подготвителната група и поне това да ни помогне за приема в първи клас. Искам да запиша дъщеря си в музикална паралелка, но от всичките осем критерия отговаряме само на последния – деца от други райони на столицата и страната. Голяма глупост са тези точки“, отбелязва разочарована майка.
Според Цвета Брестничка от Асоциация от „Родители“ проблемът с приема на първокласниците се създава, защото майките и бащите не са убедени, че ще получат качествено образование в кварталното училище. От друга страна,
имиджът на някои училища сам по себе си привлича
родители, които нямат „вътрешна“ информация и разчитат на разказаното от приятели и на прочетеното в образователните интернет форуми. За повечето от тях е важно и впечатлението, което ще им направи директорът в традиционните „дни на отворените врати“, предшестващи записването в школата. Обръща се сериозно внимание и на това как е организирано целодневното образование, което предлагат училищата. Други търсят перспективите за по-горните класове.
„Все едно им е какво ще стане с децата след IV клас. Обясниха ни, че около 80% от тях отиват в Първа частна математическа гимназия. Това са изявените математици, но аз търся училище поне до VII клас. Къде ще попаднем след IV клас, ако той не се справи с „цедката“ по математика, след като никой не се мести от добрите училища?“, споделя разтревожена майка на кандидат за математическо училище.
„Най-важният критерий трябва да остане териториалният принцип, работещ в Англия, САЩ и в много други държави. Хората там си сменят квартала, защото в него има добро училище“, казва директорът на 51-во СОУ Асен Александров. Но училищата в София имат точно определен капацитет и приемат 500 паралелки с по 24 ученика, като изключения се правят само при доказана необходимост пред образователния инспекторат. Проблем създава и целодневното обучение, за което най-натоварените не разполагат с необходимата материална база. Почти като анекдот звучи признанието на директора на 119-о СОУ Диян Стаматов, че за да приеме две паралелки повече първолаци за учебната 2014-2015, ще се наложи да преоборудва собствения си кабинет с детски чинове и бяла дъска.
Екшънът със записването на децата в първи клас е в разгара си. Според началника на Столичния инспекторат по образование Ваня Кастрева процедурата ще бъде отворена до 15 септември, а и след това.
„С нашия батко говорихме по темата за училищата и той ясно ми обясни – иска да е в училището, където са повечето съседчета. За децата всичко е просто – няма елитни училища и добри учители. Може и да е неговата воля – нищо не се знае“, обобщава форумец. Де да беше толкова просто и за родителите…
