Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването. Но кой е Годо? Ще дойде ли? И има ли го изобщо?
„В очакване на Годо“ е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена – пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? „Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме“ – заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1906-1989), носител на Нобелова награда за литература.
Годо, досещате се, не идва. Че го има, има го. Само че той се явява в сънищата ни, в мислите през деня, присъства в съзнанието на опонентите, но…никога не застава очи в очи с нас. Театър на абсурда! При този жанр в изкуството авторът не предлага насоки за разрешаване на проблемите, обратното – отрича тълкуването. И затова е световнопризнат.
Горе-долу подобна е ситуацията в БСП, свързана с отговорността за провала на „Коалиция за България“ на евроизборите на 25 май. Цяла седмица биха тъпана, че след като направят анализа си, от „Позитано“ 20 ще посочат виновния и ще го накажат. Накрая посочиха цели три фактора, от които излезе, че с издърпани уши може да е само кабинетът.
На първо място, червените винят АБВ. Защото с отцепването си те отнели мандат на БСП и го дали на ГЕРБ. Но дори и да е така, вече няма как БСП да наказва бившите си съпартийци. В случая единственото, което ръководството трябва да отчете, е, че с прибързаното „самоотлъчване“ на азбукарите в червените редици започва процес на прегрупиране и на разпад. Ще се мине през агония и доразчистване на лични сметки, ще има роене и свиване на знамената след загуби, докато отделните крила и перца се обединят по интереси около съответните лидери.
Втората причина, според която червените загубиха евровота, била Украйна. Видите ли, част от социалистите не разбрали проевропейската позиция на БСП по отношение на събитията там, тъй като всички смятали соцпартията за русофилска и хората не виждали достатъчно лявата политика на правителството в това отношение. Уважаемите соцапаратчици обаче не могат да не си дават ясна сметка, че самите те объркаха избирателите си. Как да си обяснят защо на 12 ноември миналата година външният ни министър Кристиян Вигенин отиде на крака при тогавашния президент на Украйна Виктор Янукович и той му благодари за подкрепата?
На трето място, червените хвърлиха вина върху правителството: медийната му политика не била на ниво, щели да режат живо месо от секторите, в които реформите циклят. Като че ли друг, а не БСП е мандатоносителят!
Според заявените от „Позитано“ 20 претенции очевидно ще гърмят бушони. Защото заместник-председателят на БСП Димитър Дъбов е категоричен, че оставката на лидера не стои на дневен ред. Но имало членове на Националния съвет, кметове и депутати, които не били работили достатъчно добре по време на кампанията.
Дългоочакваният пленум на 7 юни, събота, се отлага за 10 юни. Било Черешова задушница и червените не искали решенията им да звучат като заупокойна панихида. Истината обаче е друга: председателят още не е решил с кого от най-близкото си партийно обкръжение да се раздели. И дали въобще да го направи. На прицел с предложение за тежко наказание била Мая Манолова заради преференцията в Изборния кодекс, благодарение на която един неизвестен младеж – Момчил Неков, измести Сергей Станишев от водаческото място в листата.
Източници от „Позитано“ 20 съобщиха пред „БАНКЕРЪ“, че Станишев скастрил яко русата фурия заради кодекса. Отделно масло в огъня наляха и противниците й, според които на следващия соцконгрес тя можела да оглави БСП. Друг нарочен за отстраняване от Изпълнителното бюро (ИБ)на БСП е медийният секретар Антон Кутев, който обаче винаги е плътно до лидера си
Любопитното е, че още когато социалистите изтеглили бюлетина номер 15, Кутев възкликнал: „Честито на Момчил, Майче! Направихме го евродепутат.“ Не се знае каква ще е съдбата на партийния заместник на Станишев Янаки Стоилов, който пръв поиска оставката на лидера, но на следващия ден той запя в друга тоналност. Евродепутатът Илияна Йотова, която също поиска колективна оставка на ръководството, едва ли ще бъде изхвърлена от ИБ. Най-малкото за да не поеме курс към завземане на партийния връх на следващия партиен конгрес.
Интригата „ДПС плюс ГЕРБ“
На фона на тежката ситуация за БСП в публичното пространство се завъртя версия, според която ДПС ще се опита да вкара – през задния вход, експерти на ГЕРБ в правителството. „Такива хора има и сега“, съобщи лаконично пред „БАНКЕРЪ“ служител на възлова държавна агенция. Източникът ни уточни, че уволнени от сегашната власт гербаджии масово се връщали на работа по ведомствата, а кадрите на ДПС работели с тях в отличен синхрон.
Може би затова в мрежата се завъртя и абсурдната информация, според която ГЕРБ и ДПС готвели удар под кръста на червените. Движението щяло да поиска промени и в ръководството на парламента. За да подкрепят кабинета на Пламен Орешарски, депутатите на Лютви Местан щели да поискат сделка: Цецка Цачева – председател на парламента на мястото на Михаил Миков. Интрига, която най-вероятно е завъртяна от хора на бившите управляващи.
Станишев пътува към Европа
„Станишев е българският политик с най-голямо бъдеще на европейската сцена.“ Това са най-ясните и категорични знаци от последната седмица, които идват от висши представители на левицата. Както вече „БАНКЕРЪ“ писа, Станишев има шансовете да поеме лидерството на парламентарната група на социалистите и демократите (ПАСЕ), втората по големина в Европейския парламент, като на този пост той би заменил австриеца Ханес Свобода. Водачът на БСП е категоричен, че няма да е редови евродепутат. Но ще се откаже от Брюксел в последната седмица преди 1 юли, тъй като на 18 юли има ангажимент да предложи пред европейските премиери, излъчени от партии-членки на ПЕС, Мартин Шулц за председател на групата на социалистите и демократите.
Според друг вариант, Станишев щял да се бори за поста на Катрин Аштън – върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността. Това е постът на първи дипломат на съюза, наричан популярно и „външен министър на ЕС“.
Станишев беше избран за председател на ПЕСна Деветия конгрес на организацията в Брюкселна 29 септември 2012 г. с 91.3% от гласовете на социалистите. В гласуването участваха партии от левия политически спектър в ЕС с общо 336 гласа. Той беше единственият кандидат за поста, като дотогава бе с временен статут, защото пое поста от оттеглилия се по лични причини Поул Нируп Расмусен. Пълният мандат на президента на ПЕС е две години и половина.
През пролетта на следващата година Станишев има за цел да се пребори за нов мандат като лидер на ПЕС. Едва след това той ще реши дали да освободи председателския стол в БСП. Може и да посочи наследника си. Перефразирайки известната мъдрост „Революцията изяжда децата си“ от драмата „Смъртта на Дантон“ от Георг Бюхнер, има вероятност Станишев да се откаже от БСП, но това едва ли ще стане. Освен ако младежите в БСП не се обединят около пиара Нидал Алгафари, който със сигурност е в състояние да повлияе на крайния резултат. Нали Алгафари с „половин уста“ призна, че преференциалното гласуване на евровота за номер 15 било наказателен вот срещу ръководството. Защото поставяло чужди на партията хора на избираеми места в листите.
Засега героите на „Позитано“ 20 гледат спектакъла „В очакване на Годо“.
