Турски тирове карат 120 млн. лв. за хазната ни

Карат ли тези турски тирове завишени приходи от акцизи върху горивата в бюджета ни?

Проектът за връщане на ДДС върху дизела на турските тираджии, зареждащи у нас, ще докара допълнителен приход в хазната от акцизи върху увеличените обороти в размер на 100 – 120 млн. лева. Това са пресметнали експертите, съавтори на документа, за който „БАНКЕРЪ“ писа и чието обсъждане продължава. Загубите от ДДС щели да бъдат в пъти по-малко.

Конкретният повод да започне трескава подготовка за новия режим бе съобщение в турския вестник „Стар“, което първоначално бе подминато с лекота от българска страна. Комшийската газета пишеше, че турски проект предвижда тировете със стоки да заобикалят България и българската митница, където износителите се сблъскват с проблеми заради невъзстановяването на ДДС върху дизела, високите транзитни такси и бюрократични спънкичрез ро-ро линия между турското пристанище Карасу (окръг Сакария) и румънското Констанца. Сдружения на турските износители разглеждат проекта като спасение от проблемите на българската граница, като освен това той ще им спести и сумата от 400 евро на тир. „Омръзна ни от българите и унгарците. Постоянно ни създават пречки, смятайки, че сме им длъжни“, протестират турските шофьори.

След резонния стрес нашите управляващи все пак осъзнаха, че се готви турски удар върху приходите в бюджета ни, и веднага започнаха задкулисен диалог за разрешаване на превозваческите проблеми с южната ни съседка. Ключов момент в това „уравнение“ е неизвестната величина на ефекта от евентуалното връщане на ДДС за дизела, зареден от комшийските тирове у нас. В българското правителство гласовете са поляризирани, и то не само около финансовите ползи от подобен ход. Спори се и за начина на контрол при връщането на данъка, дискриминацията на местния бизнес и други.

Реално погледнато, „сигналната ракета“ беше изстреляна от Българската петролна и газова асоциация още през есента на миналата година. Тогава с писмо до вицепремиера Даниела Бобева търговците я информираха за балканската конюнктура. „За 2010 г. през България транзит са преминали в едната посока около 220 хил. турски товарни автомобила – отбелязаха те. – А техният брой е бил приблизително 260 хиляди. Тъй като в България турските превозвачи не възстановяват ДДС, а в същото време румънското правителство, което води политика на сближаване с Република Турция, е взело решение да възстановява ДДС на турските фирми (както и още десет държави от Европейския съюз като Австрия, Люксембург, Белгия, Франция…), турските превозвачи практически не зареждат на бензиностанциите на наша територия, изключвайки нерегламентираните случаи. При влизане в България от Република Турция потенциалното количество, което би могло да бъде заредено, е около 190 млн. л гориво (при среден обем на резервоара от 1200 литра). В обратна посока на тези камиони, имайки предвид ограничението за влизане в Република Турция с 550 л, това число нараства с още 76 млн. л, тоест общо 266 млн. л за 2010 г. и приблизително 310-320 млн. л за 2008-а. Това е над 10% от общото потребление на горива в България, продавано на бензиностанциите. Допълнителните приходи от акциза, които са могли да бъдат събрани през 2010 г., възлизат на 200 млн. лева. Тъй като ДДС няма да се възстановява веднага на турските превозвачи, а най-рано след шест месеца, държавата би могла да се възползва от допълнително акумулирани над 200 млн. лв., с които де факто ще разполага за определен период от време“, смятат хората от петролната и газовата асоциация.

При блокирането на границите с километрични опашки от тирове фискалните доводи натежаха и Бобева създаде работна група за решаване на проблема. Интересно е да се каже също, че освен допълнителния приход за държавата ни нововъведението ще пресече нерегламентираните плащания на митниците, за да се влезе в България с пълен резервоар, зареден на безмитна зона, както и практиката да се зарежда на нерегламентирани бензиностанции у нас с горива без платен акциз и ДДС. Отделно, петролните компании в страната ще акумулират над 500 млн. лв. от увеличения оборот. Това ще подобри финансовите им показатели и ще увеличи данък печалба, който плащат. А и този допълнителен обем горива ще трябва да се произведе от българския производител или внесе от компаниите, които са ангажирани в бизнеса с горива. Което ще доведе до допълнителна заетост на работна ръка и допълнителни инвестиции в машини и оборудване (автовози, резервоари и т.н.), от което в крайна сметка ще спечели България.

Даниела Бобева, която първа подкрепи предложението, поясни, че всяка от държавите в Европейския съюз има ясен регламент за кандидатстването за възстановяване на ДДС, за изискванията към фактурите, за минималната сума за възстановяване на данъка, за вида на стоките и услугите, при които той се възстановява. В зависимост от предмета на дейност на фирмите те могат да се регистрират за нетно възстановяване или за стандартно възстановяване на ДДС. Като за нетното могат да се регистрират само компаниите, занимаващи се с международен транспорт.

Тези дни председателят на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев обясни пред „БАНКЕРЪ“ как на практика ще се реализира идеята. „Тази процедура би била ефективна и 100% прозрачна, ако се регламентира заплащането на всички зареждания да се извърши със сервизна или кредитна карта. Използването на картите на всички големи компании, като: DKV, UTA, AS 24, IDS, Shell, „Лукойл“ , „Транскарт“, „Газпром“, „Рутекс“ и др., гарантират невъзможността от всякакъв вид злоупотреби и всички опити за източване на ДДС. В този случай има пълна прозрачност и се знае кой камион, на коя дата, на кой обект колко литра е заредил. Всяка фактура е придружена от подробна разпечатка на тази информация.“

В редица държави на общността се възстановява ДДС само при положение, че покупката е направена с някакъв вид карта. А и самите карти за плащане на гориво и на други стоки и услуги, свързани с автомобилния транспорт, стават все по-популярни. Безкасовото плащане при зареждане се развива бързо и операторите, които предлагат тази услуга, непрекъснато добавят нови възможности към нея. С електронната карта отдавна се плащат и пътни такси, различни консумативи, глоби, сервизни услуги… Освен че премахва нуждата водачът да носи големи суми пари в себе си, тя го прави независим и гъвкав в различни сложни ситуации, с които се сблъсква далеч от офиса на фирмата си.

Картата EuroTruck на OMV например е предназначена за фирми с автопаркове и дава възможности за упражняване на контрол на разходите за горива и съпътстващи услуги. Има широко покритие с над 18 000 бензиностанции в мрежата на Routex – включително 1000 бензиностанции, специално създадени за товарни автомобили и автобуси. Използвайки онлайн системата за управление на автопаркове, клиентите на OMV получават в реално време информация за транзакции и оставащи лимити. При нужда в рамките на няколко секунди картата може да се блокира. Сроковете за възстановяване на ДДС са до 12 месеца от датата на извършената покупка според избора на клиента и конкретните срокове на определената данъчна служба в съответната държава.

Колкото до международната система за безналично плащане euroShel, тя е достъпна в мрежа от близо 20 хил. бензиностанции в Европа и е на разположение на българските компании вече 20 години. С нейните карти могат да се заплащат горива, пътни такси, както и такива за магистрали, тунели и фериботи, а също и пълен набор от консумативи и услуги за автомобила. Броят на картите се определя индивидуално, в зависимост от вида и размера на автопарка на фирмата. Отложеното плащане е 14 дни след датата на издаване на фактурата.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст