На днешния ден през 2006 г. Черна гора официално обявява независимост, с което слага край на конфедерацията Сърбия и Черна гора.
Черна гора (на черногорски: Црна Гора, "Черна планина") е държава на Балканския полуостров. Граничи с Хърватия и Босна и Херцеговина на запад, Сърбия на североизток, Косово на изток и Албания на юг. Страната, която е с площта от само 13 812 кв. км, от които 13 605 кв. км суша и 207 кв. км водна площ, има излаз и на Адриатическо море.
Държавна и административна столица е Подгорица (130 хил. жители), а историческата столица на страната е Цетине (град в южната част на страната).
Последният държавен глава, преди включването на Черна гора в състава на Югославия (от 1945 г.), е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобургготски.
През 1499 година княжеството е покорено от турците. Тяхната власт в черногорските земи не е здрава, тъй като трудният планински терен и отдалечеността от Истанбул не позволяват упражняването на контрол. На Берлинския конгрес страната се сдобива и с международно признание на своята независимост в следствие от т.нар. Източна криза (1875-1878 г.).
След това страната е завладяна от австрийците. В периода 1918-1941-а Черна гора е съставна част от Кралство на сърби, хървати и словенци. Между 1945 и 1992 г. е република на Социалистическа федеративна република Югославия, между 1992 и 2003 г. – република на Съюзна република Югославия, а от 2003 до 2006 г. е съставен дял от Сърбия и Черна гора.
На 21 май 2006 г. в Черна гора провежда референдум за независимост, в който 55% от участвалите гласоподаватели гласуват за независимост на републиката. На 3 юни 2006 г. черногорският парламент обявява официално независимостта на страната, а от 28 юни същата година Черна гора става 192-я член на ООН.
Черна гора е малка страна, разположена в западната част на Балканския полуостров, която има уникална природа. На територията й има 40 езера, 293 км морска ивица, от която 52 км са пясъчни плажове. В Черна гора се намира и най-южният фиорд в света – това е Которския залив, известен още като Бока Которска (на сръбски: Бока Которска, на италиански: Bocche di Cattaro) – залив в Адриатическо море. Според някои учени това твърдение обаче се оказва доста неточно. Изследванията сочат, че заливът представлява погълнат от морето речен каньон. Заливът почти изцяло граничи с територията на Черна гора с изключение на малка част в западния си край, където граничи с Хърватия. Територията около Которския залив е населена от антични времена и пази до днес редица среднoвековни градове. Някои от тях като Котор, Пераст, Херцег Нови представляват и важни туристически дестинации.
Територията около залива има огромно културно и историческо значение за народите на Черна гора и Хърватия. Тук е и район, в които се преплитат двата главни клона на християнството. Съществуват множество прекрасни православни и католически църкви, някои от които и днес са места за поклоничество.
Заливът Бока Которска е съставен от няколко просторни заливчета, съединени помежду си от тесни канали и образуващи един от най-прекрасните морски заливи в Европа. Прието е по-малките съставни заливчета на которския залив да се наричат с имената на най-голямото селище разположено на техния бряг. По този начин навлизайки навътре в залива първият от тях се нарича Херцег Новски залив, по-навътре е Тиватския залив. След това се навлиза в по-малкия Которски залив и най-накрая е най-големия Рисански залив.
Цялата територия на страната е изпълнена с високи планини (над 1700 м), дефилета и проломи, реки и езера и красивото адриатическо крайбрежие. В северозападната част на република Черна гора се простират Динарските планини, където е й най-високата част на Черна гора – връх Дурмитор (2522 м надморска височина). По топлото крайбрежие на страната се отглеждат цитрусови култури, сливи, череши и други.
Според преброяването на населението в Черна гора през 2003 година, в страната живеят общо 620 145 души. Около 78% са се определили като християни, a 74.2% като православни християни. Други 17.7% са потвърдили мюсюлманска принадлежност, 3% са други и хора, неопределни на преброяването, а 1% са атеисти. Според националната си принадлежност най-много са черногорците – 267 669 човека (43.16%), следвани от сърби – 198 414 (31.99%), бошняци (ислямизирана южнославянска общност от сърбо-хърватски произход) – 48 184 (7.77%), и албанци – 31 163 (5.03%). Поради историческите корени и общи културни традиции самоопределянето като черногорци или сърби през различните преброявания варира в широки граници.
