Новите наредби на БНБ, които въвеждат у нас европейските банкови регулации, налагат сериозни промени в управленската структура на българските кредитни институции. Според Наредба №7 всички банки у нас трябва да създадат специални структури за управлението на риска. Те трябва да са независими от изпълнителните директори и да докладват директно на надзорните съвети или на съвета на директорите (при едностепена система на управление). Наредбата подробно описва състава, правата и задълженията на тези нови комитети. В нейния раздел втори се казва: „Банките изграждат и поддържат структура за управление на риска, която е независима от оперативните звена и която има необходимите правомощия, статут, ресурси и адекватен достъп до надзорния съвет или съвета на директорите.
Структурата за управление на риска обхваща системите, процесите, организационните звена и лицата, чиято основна цел е осъществяването на независимата от оперативните звена функция по идентифициране, наблюдение и управление на поемания от банката риск.
При управлението на риска в банката се осигурява идентифицирането, измерването и докладването на всички съществени рискове. Съответните отговорни лица, осъществяващи функции по управление на риска в банката, участват при изработването на стратегията за управление на риска, при вземането на всички решения, свързани с управлението на съществени рискове, и са в състояние да представят пълен обзор на рисковете, на които е изложена или може да бъде изложена банката.
Ръководителят на структурата за управление на риска в банката е независим висш ръководител с ясно определена отговорност. Той може да докладва пряко на надзорния съвет или на съвета на директорите, независимо от висшия ръководен персонал, и може да взема отношение, когато развитието на конкретен риск засяга или може да засегне банката. Това не освобождава надзорния съвет или управителния съвет (съвета на директорите) от обичайните им отговорности.
Ръководителят на структурата за управление на риска не може да бъде отстранен без предварително одобрение от надзорния съвет или членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни директори“
Наредбата съдържа още купища правила за комитета по оценка на риска, ръководителя му и неговите членове. В случая обаче по-важно е, че тя предвижда да се създаде нов контролен орган, който е независим от изпълнителните директори, има огромна власт и с действията си може директно да влияе върху политиката на банката.
Повечето кредитни институции у нас вече са създали подобни комитети, а някои са в процес на тяхното формиране. Шеф на независимата структура за оценка на риска например в „УниКредит Булбанк“ ще е членът на управителният й съвет Патрик Шмит. В „Банка ДСК“ пък начело на комитета е поставен членът на надзорния съвет Ласло Волф. В Първа инвестиционна банка с тази отговорност е натоварен председателят на надзорния съвет Евгени Луканов.
Корпоративна банка е в процес на създаване на новата структура, която ще обедини сега съществуващите комитети по отделните видове риск и най-вероятно начело на нея ще застане Камен Генов. Другият възможен вариант е тя да бъде оглавена от някои от членовете на надзорния съвет на кредитната институция.
В ОББ където структурата на управление е едностепенна – само със съвет на директорите, също предстои създаване на специален комитет по риска съгласно Наредба №7 на БНБ, начело на който по всяка вероятност ще застане Дмитрис Вафиладис. Процесът по създаване на подобни структури върви или е пред приключване във всички останали банки в България. Интересното е, че ако те бъдат оглавени от хора, които не са членове на надзорните и управителните съвети или на съветите на директорите, ще бъде създадено ново съсловие от висши мениджъри с огромно влияние в банковата система.
