Опитите на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева да докаже своя професионализъм може да бъдат попарени от Брюксел. Тази седмица стана ясно, че страната ни е напът да загуби 515 млн. лв. по оперативната програма „Регионално развитие“, която на практика е под пряката й отговорност. Седем са високорисковите проекти, заради които може да изпием поредната горчива чаша със санкции. Причината е критичното забавяне при провеждането на обществените поръчки, археологическите разкопки по трасетата и проблемите с отчуждителните процедури. Всичко това е описано в доклад, изготвен от строителното ведомство до парламентарната комисия по еврофондовете.
С това обаче проблемите не се изчерпват. Оказва се, че има и такива, свързани с качеството на направените вече инвестиции. Европа е създала ясни правила по отношение на новите или обновени обекти, в които са вложени пари на общността. Според тях те трябва да „оцелеят“ такива, каквито са били при старта на експлоатацията им и гарантирано да могат да се ползват поне пет години по предназначение. На нашенската географска ширина обаче се оказва, че проверяващите са установили редица случаи, когато тези норми са лежерно пренебрегнати. Това е и причината да бъдат наложени финансови санкции на общините и съответните министерства, които са основни бенефициенти по програмата. Както вече споменахме,
седем са високорисковите проекти
Най-големият – изграждането на северната скоростна тангента, с бюджет от 234 млн. лв., отначало се реализираше по програма „Транспорт“, но в края на миналата година беше прехвърлена към „Регионално развитие“. Като основание за това беше посочено евентуалното спасяване на европейски средства по програмата по правилото n+2 за автоматично освобождаване в края на годината.
Сега оправданията за новото забавяне са просто забравените стари – „зациклилите“ процедури при отчуждаването на частни имоти. Причината обаче е, че държавата оцени терените им за жълти стотинки. Затова сега се водят стотици дела във Върховния административен съд, които могат да „торпилират“ тангентата.
Иначе началото на строежа на седемнадесеткилометровата отсечка, която трябва да свърже магистрала „Люлин“ с „Тракия“ и „Хемус“, е насрочено за средата на юли и трябва да бъде завършена най-късно до октомври следващата година.
Бавят се и археологическите проучвания на трасето на магистрала „Струма“.
Два проекта, които се изпълняват от Министерството на културата и трябва да бъдат завършени до октомври догодина, също са определени като високорискови .
Първият е гордостта на ексминистъра Вежди Рашидов – „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“. Той е на стойност 15.8 млн. лв., с които според проекта трябваше да бъде поставен стъклен купол над разкопките между Министерския съвет и президентството. Другият е за изграждането на Националния музеен комплекс, по-известен като „българския Лувър“, чийто бюджет беше на стойност 27.2 млн. лева. Той беше замразен в края на юли миналата година, тъй като пресноназначеният тогава културен министър Петър Стоянович не знаел …“с какво да го напълни“. По негово настояване културното ведомство се зае да преработва проекта, а новият все още се съгласува с Националния институт на паметниците на културата. Това пък от своя страна не позволява да бъде обявена обществена поръчка, за да може обектът да бъде завършен. И тъй като и тези срокове по всяка вероятност ще бъдат фатално забавени, изпълнението му е повече от рисково.
Два големи проекта за интегриран градски транспорт – в София и Варна, също са определени като високорискови. Столичният е за 98 млн. лв., но спънката се оказа изграждането на новото трамвайно трасе през Семинарията. Проектът беше спиран няколко пъти заради протести и съдебни искове от страна на екоорганизации . Източници от столичното кметство обаче твърдят, че въпреки забавянето проектът няма да бъде провален. Не така обаче стои въпросът в морската ни столица, където все още не е обявена обществена поръчка по една от мерките, което застрашава над 114 млн. лева.
Диагноза „рискови“ е поставена и за два проекта за обновление на две онкоболници, възложени на Министерството на здравеопазването. При първия процедурата за избор на изпълнител за разширяване на лъчетерапевтичен комплекс в Клиника по лъчелечение на онкологията в София все още не е приключила и това може да доведе до неприятни изненади при усвояването на 21.3 млн. лв., предназначени за него.
Вторият е за създаване на високотехнологичен сектор за ранна и точна диагностика на онкологични заболявания в болница „Д-р Атанас Дафовски“ в Кърджали. В този случай е задвижена съдебна процедура по обжалване на избора на изпълнител при проведен вече конкурс, който по тази причина е бил прекратен. Засега не е ясно кога ще бъде обявена следваща обществена поръчка.
