„Юробанк“ вече може да се нарича гръцка само по регистрация и заради държавата, в която извършва по-голямата част от финансовите си операции. Като собственост обаче кредитната институция, чиято дъщерна структура е българската Пощенска банка, вече не се контролира от елините. Това стана, след като на 9 май – Деня на Европа, „Юробанк“ успешно пласира близо 9.24 млрд. броя акции при цена от 31 евроцента за номинал от 1 евро. Така тя набра допълнителен капитал от около 2.86 млрд. евро. След приключване на сделката се оказа, че новите акционери от САЩ, Канада и Азия притежават общо 65% от капитала на „Юробанк“, а останалите 35% се контролират от Гръцкия фонд за финансова стабилност, който я рекапитализира през 2012 година.
„Новите акционери освен че са едни от най-големите инвестиционни фондове в света – Fairfax , WLR, Mackenzin, Capital, Fidelity и Brookfild, са и фондове с дългосрочна инвестиционна цел. Това означава, че те са тук, за да останат, да развиват бизнеса на „Юробанк“ в региона и да увеличат ползите за нашите клиенти, служители и акционери“, заяви главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова. По думите й влизането на американските и канадските инвеститори в съвета на директорите на водеща банка в региона се случва за първи път и ще донесе ценен опит, допълвайки и надграждайки усилията на досегашния мениджмънт, с който новите инвеститори ще работят заедно.
След пласирането на новата емисия акции „Юробанк“ стана институцията с най-високо съотношение – 19%, на капитала от първи ред спрямо рисковите й активи. Подобно съотношение е забележително дори за държави, които не са имали проблеми с банковия сектор като България. Влизането на големи инвестиционни фондове като мажоритарни акционери в една банка обаче невинаги има само положителни страни. Такива структури залагат на бързата печалба и обикновено ако не получат висока възвръщаемост на инвестицията си в рамките на две-три години, започват бързо да разпродават придобитите акции, което води до намаляване на цената им и често подрива позициите на самата банка. Обикновено за добра възвръщаемост се смята доходност от дивидент или увеличаване на цената на акцията е между 15 и 20% от размера на инвестицията. Но в случая с „Юробанк“ такъв проблем засега не съществува, защото за по-малко от месец след приключването на увеличението на капитала акциите на кредитната институции вече се продават на Атинската фондова борса по 40 евроцента. Ще рече, че стойността им се е увеличила с повече от 29% спрямо първоначално инвестираните в тях средства. А това е много добър резултат за закупилите ги фондове.
Ефектите от продажбата на акциите не се свеждат само до повишаване на стабилността на „Юробанк“. След тази сделка тя вече е кредитна институция с преобладаващо частен капитал и натискът на Европейския съюз върху нея да продава някои от дъщерните си структури ще намалее, а може и въобще да отпадне. Което на свой ред дава по-ясни и дългосрочни перспективи за развитие на всички финансови институции с групата на „Юробанк“, в това число и българската Пощенска банка. Освен това значителният финансов ресурс, който чрез пласирането на новата емисия акции се е влял в „Юробанк“, й позволява да развие операциите си както в Гърция, така и в други държави, където има свои поделения. Става дума за това, че с част от новопостъпилите 2.86 млрд. евро „Юробанк“ може да финансира разширяването на бизнеса на своите дъщерни структури. Говорим за сравнително евтини кредитни линии, с които например Пощенска банка да предоставя по-агресивно заеми както на гражданите, така и на фирмите у нас.
