На днешната дата 24 май отбелязваме празника на славянската писменост, на българската просвета и култура.
Честванията са традиция у нас от 163 години насам. Още от тогава пищните празнични тържества свидетелстват за жаждата на българина за просвета и наука, национално самоопределение и бързо икономическо и културно величие. Повод за тях е създаването на първата българска азбука – глаголицата, която се превръща в основа на кирилицата.
През годините азбуката ни претърпява множество изменения, но в днешни дни тя се използва от над 200 млн. души. В това число влиза не само българският народ, но и този на монголците, сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите и още много народи от бившия Съветски съюз. От май месец миналата година е в обръщение и банкнота от пет евро с надпис и на кирилица на думите "евро" и "ЕЦБ". Преди 2013 г. надписите на европейската валута бяха само на латиница и гръцки.
Началото на традицията за честване на 24 май е поставено по инициатива на видния възрожденец Найден Геров. През 1851 г. на 11 май в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Пловдив за първи път се организира празник на създатели на славянската писменост Светите братя Кирил и Методий. Избраната дата не е случайна, 11 май е общият църковен празник на двамата светии. Още от XII век датират най-ранните данни за отбелязване деня на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители. Празникът започва да се чества във всички православни славянски страни след 1863 година. Тогава, по повод празнуването на хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий, Светият Всеруский Синод взема решението 11 май да се отбелязва като църковен празник на светите братя.
През Възраждането празникът на братята Кирил и Методий се превръща и в училищен празник на буквите. Тържеството олицетворява духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и национално величие. Във възрожденския период честванията се отбелязват и извън пределите на българските земи – сред имиграция в Румъния и Русия и българските студенти в чужбина.
Българският народ се гордее не само със собствена азбука, но и с химн, с който прославяме родната книжовост и просвета. Текстът на "Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи", по-познат като "Върви, народе възродени", е написан през 1892 г. от писателя и общественик Стоян Михайловски. Осем години по-късно през 1900 г., четиринадесетте куплета за озвучени от музиката на композитора Панайот Пипков.
"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знанието живей!"
