Рекордна по отношение на държавните харчове се очертава да бъде 2014-а. Изпълнителната власт, общините и администрацията са вдигнали дотолкова оборотите, че направените от тях разходи за строителство, доставки и услуги през първите четири месеца на годината са почти толкова, колкото за цялата 2010-а. Точната сума надхвърля 3 млрд. лв. и ако същите темпове на плащанията се запазят до края на декември, то общият обем на разпределените от държавата средства ще е над 9 млрд. лева. Само за сравнение, сегашният рекорд е от 2013-а, когато възложените договори по обществени поръчки бяха 8.04 млрд. лева.
Сега се наблюдава и една доста интересна тенденция. Ако преди най-много пари отиваха за строителство, което е разбираемо, след като повечето оперативни програми финансират инфраструктурни проекти, то основно перо на държавните разходи вече са доставките. За осигуряването на горива, самолетни билети, канцеларски материали, компютърна и друга техника, обзавеждане, автомобили и т. н. са отишли над 1.59млрд. лв. от споменатите три милиарда. И след като през същия период на 2013-а тези разходи са били около 960 млн. лв., то ръстът е почти 70 процента. Но на какво точно се дължи той е трудно да се каже. Сигурно е едно – стремглавото увеличение на парите за чиновническите нужди не може да се оправдае с поскъпването на купуваните стоки, тъй като има дефлация.
Поръчките, свързани със строителството, са глътнали 1.11 млрд. лв. от януари до края на април, което е с около 20% под постижението от миналата година. Въпреки това обаче сега държавата харчи в пъти повече средства за инфраструктурни обекти, отколкото при управлението на Бойко Борисов, който се хвалеше именно с градежите на пътища, метро, спортни зали… За цялата 2010-а например, когато бяха подписани договорите за изграждането на магистралите „Тракия“ и „Марица“, по това направление са отишли едва 1.42 млрд. лева. Спрямо 2012-а пък сегашните разходи за строителство са с 30 на сто по-високи.
При договорите за услуги като почистването, преводите, процесуалното представителство, одитите, телефонните разговори и други, няма особена разлика – за първото четиримесечие за тях са похарчени 330 млн. лева. За същите услуги през цялата 2013-а са отишли над един милиард лева. През 2012-а сумата е 924 млн. лв., а година по-рано – малко над един милиард.
Междувременно от публикувания неотдавна годишен доклад за дейността на Агенцията за обществени поръчки могат да се научат и други доста любопитни данни. Например за последните четири години броят на възложителите се увеличава от 2585 до 5302. Което ясно показва, че след като през този период не са създадени двойно повече нови органи на централната и местната власт, то много от публичните институции и дружества преди изобщо не са провеждали търгове за строителство, доставки или услуги.
Значително се увеличава и броят на изпълнителите – от 14 700 преди четири години до 20 490 за 2013-а, което означава, че много повече фирми успяват да се наредят на държавната софра. Но по-интересното в случая е друго. Ако се доверим на статистиката, излиза, че приказките как едни и същи компании обират всички държавни поръчки въобще не са верни. Конкретно през миналата година, при посочения по-горе брой на изпълнителите, са били подписани 22 779 договора.
Внимание заслужава и въпросът за контрола над обществените поръчки. Още повече че с увеличаването на разходите неминуемо нарастват и изкушенията и възможностите за злоупотреби. Множеството проверки на Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция недвусмислено доказват, че нередностите при публичните търгове стават все повече. В над 60% от случаите се установяват административни грешки, а в между 70 и 85% – опити за манипулиране на процедурите.
Любопитно е също така, че през 2013-а в Агенцията за обществени поръчки са постъпили 1655 преписки за осъществяване на предварителен контрол, което е около 1.5 пъти повече от 2012-а. Но броят на чиновниците, които осъществяват контрола, съвсем не се е променил. За миналата година са били инспектирани процедури на обща стойност 4 562 975 948 лв. без ДДС, като за 2 280 617 166 лв. вече има сключени договори. Най-висок дял заемат обществените поръчки, чието изпълнение е финансирано по оперативната програма „Околна среда“ – 35 процента. На следващото място са конкурсите в изпълнение на проекти по програмата „Регионално развитие“ – 20%, следвани от тези по Програмата за развитие на селските райони- 19%, „Развитие на човешките ресурси“ (8%), „Транспорт“ (6%), „Конкурентоспособност“ (6%) и „Административен капацитет“ (5%).
Основните грешки на възложителите, които проверяващите откриват, са четири. Най-често се пропуска вписването на задължителна информация в обявлението като количество и обем на съответната поръчка, схема и условия на плащане… Друг проблем е че не се посочва изричното в документацията, че наличието на обстоятелства по чл.47, ал.2 от Закона за обществените поръчки (открито производство по несъстоятелност, лишаване от правото да се упражнява определена професия, неизпълнение по договор за обществена поръчка и т. н.) води до отстраняване на участника. Има и грешки, свързани с неправилно дефинирани критерии за допустимост или показатели за оценка на офертите. Най-баналното е обаче неправилното определяне на срока за закупуване или получаване на документацията за участие. Понякога просто не се взема под внимание, че срокът изтича в неработен ден и реално претендентите може да се окажат прецакани, ако чакат последния момент.
