„Миджур“ взриви маската на политиците
Маската на социална загриженост, зад която от години българските политици крият своето дебелоочие, беше взривена в сряда (1 октомври) в завод „Миджур“ край село Горни Лом, община Чупрене, област Видин. В резултат на чудовищния взрив сградите в завода буквално се изпариха във въздуха, цяла смяна работници изчезна, а на мястото сега зее огромен кратер.
Дори и той обаче е малък, за да побере целия фалш, с който нашенските политици обявиха, че в знак на съпричастност с трагедията прекратяват предизборните си кампании. Лицемерието на политическата класа, отново заета с предизборни литийни шествия и подноси с локумени обещания към избирателите, е белязано от седем такива взрива в същия завод.
Има ли ваксина за смотани чиновници?
Абсурдите на здравната система напомниха за себе си точно там, където е най-болезнено – при имунизацията на бебетата и малките деца. Позорно е, че вече половин година-две ръководства на Министерството на здравеопазването стоят като изтукани със скръстени ръце и чакат пет- или шествалентните ваксини да паднат от небето. А фирмата производител, по някакви свои бизнес съображения или производствени проблеми, безнаказано си разиграва коня.
За незапознатите въпросните ваксини гарантират защитата за пеленачетата срещу тежки болести като дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит (детски паралич), менингит, инфекция на кръвта и хепатит Б. Само че бившият министър д-р Таня Андреева, напълно неподготвена, си позволи да промени имунизационния календар с включването на ваксина, която не е договорена, а още по-малко доставена.
Тръгва Схемата „пари срещу ласкателство“
Над 70 млн. евро ще бъдат похарчени в следващите години за популяризиране на оперативните програми у нас. Сума, която на фона на свитите до крайност фирмени бюджети за реклама неминуемо ще се превърне в цел №1 за медиите. И как да не се сети човек за Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, или накратко Маркиз дьо Сад, който още преди три века е възкликнал: „Вземайте, вземайте, това е без значение за мен – парите са на държавата.“ Та така и днес нашите управници взимат, взимат, само че европейски пари, за да си уреждат политическия рахатлък. Защото две мнения по въпроса няма – милионите за реклама на еврофондовете са се превърнали в основно средство за осигуряването на медиен комфорт на политиците. Схемата „пари срещу ласкателства“ заработи истински през 2010-а при управлението на ГЕРБ и до края на април 2014-а по нея бяха раздадени над 71 млн. лева. А ако се доверим на социологическите проучвания, новите порции отново ще се раздават от партията на Бойко Борисов.
Лордът комисар: Враждебен разпит за банковия лобист
В следобедните часове в сряда, 1 октомври, британският кандидат за комисар по финансови услуги лорд Джонатан Хил беше подложен на строг и враждебен разпит в Европейския парламент в Брюксел. Бившият председател на Камарата на лордовете трябваше да убеди Комисията по икономически и парични въпроси, че притежава необходимите качества и умения, за да оглави новосъздадената Комисия по финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари. Това обаче се оказа трудна задача заради липсата му на опит в областта на финансите и работата му като лобист за компании от финансовия сектор в миналото. Но в най-голямата пречка се превърна неговата националност.
„Аз не съм тук като представител на лондонското Сити. Тук съм, за да защитавам интересите на целия Европейски съюз и да работя за ефективни регулации и растеж“, заяви Хил в обръщение към евродепутатите, от които зависи бъдещето му в екипа на Жан-Клод Юнкер.
В Европа първо спасяват, а после оздравяват банки
Как постъпват държавите от ЕС, когато банките, работещи на техния пазар, изпаднат в ликвидна криза? Отговорът е известен на експертите, но така и не попадна в публичния дебат. За да се избегне полемиката, политиците у нас начело с президента заявиха, че банковият сектор трябва да бъде поставен под похлупака на Европейския надзор, защото българският бил компрометиран. А БНБ пък поиска практиките на нашия надзор да бъдат оценени от ЕЦБ.
Бързият преглед на политиките, които държавите от еврозоната приложиха след 2008 г., когато техните банкови сектори попаднаха под ударите на кризата, обаче показва, че мярката: фалираш банката – плащаш гарантираните влогове и след това се оправяш със ситуацията, е отречена навсякъде!
Във всички страни от еврозоната бяха използвани коренно различни техники.
