Софийската районна прокуратура (СРП) демонстрира тотално нежелание да разследва случай със зверски заклано домашно куче като, игнорирайки фактите по делото, обвини извършителя в обикновено хулиганство. Става въпрос за инцидент от вечерта на 15 август т. г., когато Владимир Мизов наръгва 4 пъти с ножа си питбула Руби – собственост на семейството на Марияна Гьорева, пред погледите на няколко деца в столичния кв. „Левски – Г“. До ужасяващата сцена се стига, след като мъжът пуска своето куче без каишка от входа и другото животно го захапва за ухото, когато двете животни се разминават.
Въпреки че случаят отговаря изцяло на квалификацията на приетия преди 3 години чл. 325Б от Наказателния кодекс (НК), преследващ проявите на жестокост и убийствата на гръбначни животни, държавното обвинение решава да подведе под отговорност Мизов за обикновено хулиганство (чл. 325 от НК).
Трудно е да се приеме, че става въпрос за техническа грешка, тъй като при убийството на Руби има няколко утежняващи вината обстоятелства – то е извършено „по особено мъчителен начин за животното или с особена жестокост“, както и „на публично място или в присъствието на малолетно или непълнолетно лице“. В тази хипотеза законът предвижда затвор от 1 до 3 години и глоба от 2000 до 5000 лева.
СРП обаче не само, че не разследва Мизов по този текст от НК, а в рамките на един-единствен ден преценява, че той не е извършил никакво престъпление, тъй като е действал при „крайна необходимост“.
„Видно от събраните в хода на досъдебното производство доказателства (свидетелски показания) обвиняемият Владимир Константинов Мизов е действал при условията на „крайна необходимост“ (чл. 13 от НК) за защита от непосредствена опасност на свои лични интереси. Същото обстоятелство прави несъставомерно деянието, извършено от обвиняемия Мизов“, постановява прокуратурата на 20 август, ден след като делото й е изпратено от столичното Пето РПУ.
Интересна подробност е, че цитираният в постановлението чл. 13 от НК може да се прилага само при „непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените“.
Очевидно в този случай, причинените от Владимир Мизов вреди многократно надхвърлят щетите, които убитият питбул Руби би нанесъл, захапвайки ухото на кучето му. Освен това според ал. 2 от същия текст от НК „няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление“. А тук законът е повече от ясен – „който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева“.
Всъщност, казусът стига до прокуратурата с мнение за прекратяване, изразено от разследващия полицай, който го е разгледал. Прокурорът обаче очевидно не си е направил труда дори да провери фактите, събрани от полицията. Нито един от присъствалите на кървавия инцидент не е извикан на разпит, включително и собствениците на убитото куче.
Нещо повече – СРП не е взела предвид и съдебното минало на обвиняемия Мизов, който преди години е осъждан за хулиганство. Тогава пред съда свидетели разказват, че той е застрелял друго домашно куче от упор.
Едно друго обстоятелство от работата на прокуратурата по казуса също прави впечатление – препис от постановлението за прекратяването на делото не е изпратен на собствениците на кучето, въпреки че те подават надлежна молба за това на 28 август. Месец по-късно семейството на Марияна Гьорева все още не е официално уведомено за преценката на държавното обвинение, въпреки че това е задължително по закон.
