Европейският съюз здраво натисна България заради проблемите с Корпоративна банка. Случващото се с нея докара на страната ни цели две процедури. Първата е наказателна и е отворена от Европейската комисия. Втората процедура е разследването, започнато от Европейския банков орган – международната институция на банковите надзори на държавите от ЕС. И двете мерки са заради дългия престой на Корпоративна банка в режим на специален надзор, при който вложителите и фирмите нямат достъп до парите си.
В официалното си съобщение до медиите Европейската комисия казва, че открива процедура за нарушение срещу България за неправилно транспониране на чл.1, параграф 3 и чл.10, параграф 1 от Директивата относно схемите за гарантиране на депозити и нарушаване на правилата за свободно движение на капитали.
"Комисията очаква да се предостави незабавен достъп на вложителите до сумата на банковия им депозит, на която имат право", сeказва в официалното съобщение на ЕК. В него се обяснява, че в директивата за гарантиране на депозитите са предвидени три стъпки, за да се даде възможност на вложителите да си получат парите. Цитираме дословно:
"1. Компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция.
2. В рамките на пет работни дни след това заключение компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.
3. Схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение."
Европейската комисия изрично подчертава, че: "Съгласно българското законодателство на схемата за гарантиране на депозити се разрешава да изплати вземанията на вложителите от кредитна институция само ако централната банка е отнела банковия лиценз на съответната институция. Директивата относно схемите за гарантиране на депозити не съдържа такова изискване. Невъзможността клиентите да ползват депозитите си е достатъчно основание, за да се задейства схемата за гарантиране на депозити . В разглеждания случай депозитите са недостъпни от три месеца. Съгласно общите принципи на правото на ЕС националните органи са длъжни да прилагат Директивата дори при наличието на противоречащи разпоредби в националното право".
Еврокомисарите обвиняват страната и в още едно прегрешение, що се отнася до КТБ. А именно, че не съблюдава изискването на чл. 63 от Договора за функциониране на ЕС, който урежда правото на свободно движение на капитали. "Наложеният от българските органи специален надзор над съответните банки, изглежда, представлява неоправдано и непропорционално ограничение на свободното движение на капитали.
Комисията отбелязва по-специално, че двете банки са били поставени под специален надзор с пълно преустановяване на плащанията и банковите дейности, въпреки че националното право позволява мерки с по-ниска степен на намеса, т.е. избор между пълно и частично преустановяване на плащанията и ограничаване на дейностите", пише в съобщението на Комисията.
БНБ не сметна за нужно да коментира официално мерките на ЕС, въпреки че именно заради наложените от нея надзорни ограничения Европейската комисия започна наказателна процедура. Министерството на финансите обаче реагира светкавично. В прессъобщението му се казва, че започната от ЕК процедура не е наказателна, "а е част от досъдебна фаза по неизпълнение на задължения, произтичащи от членството на страната ни в ЕС".
"Целта и задачата на такава процедура не е да "накаже" съответната държава членка, а в диалог между Европейската комисия и властите на държавата членка да се установи дали и какво е нарушението на правото на ЕС, какви мерки следва да бъдат предприети и в какви срокове. По същия въпрос вече бяха проведени разговори и разменена кореспонденция с Европейската комисия в рамките на т.нар. информационна фаза (предшестваща досъдебната фаза). В отговор до Европейската комисия българската страна изрази готовност, в случай че бъдат констатирани несъответствия с правото на ЕС, да предприеме необходимите действия за извършване на законодателни изменения", твърдят от финансовото ведомство. Припомня се, че държавата ни трябва да отговори на писмото на ЕК до 15 октомври и ако тогава тя реши, че има нарушение, ще ни прати второ писмо, което се нарича Мотивирано становище, на което също ще очаква отговор от българска страна.
"Едва след това, ако Европейската комисия прецени, че българската страна не се е съобразила с нейното мотивирано становище в определения срок, тя може да вземе решение да сезира Съда на Европейския съюз, с което да стартира съдебната фаза на процедурата", смятат от Министерството на финансите. Ако трябва да обобщим накратко, зад всички тези сложни и витиевати обяснения се крие следното намерение: през месеците, докато трае въпросната преписка между страната ни с ЕК, сегашното правителство да изработи съответните промени в Закона за гарантиране на влоговете, които да го задължават да започне да плаща на вложителите на една затворена банка пет дни след поставянето й под специален надзор.
Новото Народно събрание ще трябва бързо да приеме тази поправка в закона и фондът да започне да плаща, без значение дали КТБ е обявена в несъстоятелност, или за спасяването й все още се водят преговори. Другият и по-добър вариант е, докато върви преписката, да бъде изработена и приложена схема за оздравяването на КТБ и вложителите да получат достъп до парите си. И в двата случая интересите на засегнатите лица ще бъдат защитени, исканията им удовлетворени, а причините за откритата от ЕК срещу България процедура отстранени. Тук обаче остава да отговорим на въпроса: кой ни докара дотам Европейската комисия да притиска страната ни до стената. Отговорът е тези, които предизвикаха ликвидната криза, и онези, които не взеха адекватните решения за преодоляването на тази криза. Казано по-директно, това са трите големи парламентарни политически партии – ДПС, БСП, ГЕРБ, които отново очакват да спечелят електоралната подкрепа на предстоящите парламентарни избори. Първата, защото нейни хора, които сега водят листите за депутати в съгласие с цялото й ръководство, организираха и проведоха атаката срещу банката. А БСП и ГЕРБ, защото отказаха да създадат условия за натрупване на финансов ресурс, с който банката да бъде подкрепена, за да се гарантират необходимите средства за изплащане на депозитите. Отказвайки да подкрепят предложението за актуализацията на държавния бюджет в частта за увеличение на дълга и на държавните гаранции, се стигна до днешната ситуация, в която кризата не само че не е ограничена, но и придобива влиянието на остър вирус.
