В българските закони има купища неуредици, недостатъци и недомислици, които не дават възможност за ефективни и независими от политическата конюнктура действия на държавните органи както при спасяването на една банка, така и при защита на интересите на вложителите. Това показа разиграващата се вече трети месец драма около КТБ. Оказа се, че Фондът за гарантиране влоговете няма ефективни методи за набиране на значителен финансов ресурс, когато това е необходимо. Няма ясно регламентирани правила, които да му позволяват да взема облигационен заем. Както и не съществува правна възможност фондът да оказва ликвидна подкрепа за повече от три месеца.
Не съществуват законови правила за кредитор от последна инстанция , нито за ефективна държавна подкрепа при настъпване на ликвидна криза. БНБ по закон не може да бъде такъв кредитор. Това е единствено от компетенциите на Министерството на финансите, което обаче е директно зависимо от волята на партиите в Народното събрание или поне на парламентарното мнозинство. А това прави действията му непредсказуеми и политически манипулируеми.
Европейската комисия показа, че съществува и проблем в нормативните документи, уреждащи правата както на вложителите, така и на други кредитори в поставените под специален надзор банки КТБ и ТБ „Виктория“.
Всички тези проблеми трябва да бъдат уредени по един или друг начин от българския законодател. Ясно е, че във връзка с последното писмо на ЕК до българското правителство сегашният служебен кабинет ще подготви промяна в законови промени, които да бъдат разгледани в Народното събрание след парламентарните избори. Експерти на БНБ пък разработват изменения в Закона за кредитните институции. По неофициални данни промените предвиждат банките да бъдат задължени да поддържат определена част от пасивите си във финансови инструменти, които при ликвидна атака не могат да бъдат незабавно изискуеми (както са депозитите), и да позволяват автоматичното им превръщане в капитал. Това може да са конвертиреуми облигации или други подобни дългови книжа. Все още не е ясно какъв ще е процентът от активите от задълженията на банките, който трябва да е в подобни инструменти. Целта на това предложение за промяна е банките да бъдат по-малко уязвими от паника на вложителите и евентуалните планове за оздравяването им да станат по-лесно осъществими и независими от политическата конюнктура.
Група от експерти на БНБ съвместно с Министерството на финансите пък подготвя закон за прилагане на Европейската директива за преструктуриране на банки. Това ще е по-сложен и продължителен процес, защото ще изисква създаването на значителен по размери фонд – поне от 2 млрд. лв. като начало, който трябва да се използва при рефинансирането или капиталовата подкрепа на кредитни институции. Действията на фонда трябва да са изцяло независими от политиците и съобразени с европейските правила за държавна подкрепа. А българските партии едва ли биха се съгласили да нямат контрол върху подобна структура, която разполага с толкова много пари и би трябвало да играе огромна роля в поддържането на финансовата стабилност в страната. Още повече че първоначалният капитал на фонда ще трябва да бъде осигурен с публични средства, докато банките със своите вноски не натрупат достатъчно пари в него.
