Антикорупционният юнак БОРКОР, който бозае от държавата вече пет години, няма никакво намерение да се пусне от хранилката, въпреки всички закани, че ще бъде отбит насила чрез административното му закриване. Последната заплаха за безметежното му съществувание излетя през юли тази година от устата на бившия вече вътрешен министър и вицепремиер Цветлин Йовчев. „До този момент не мисля, че има сериозни резултати от БОРКОР. Функционирането и съществуването на БОРКОР в този формат не мисля, че е много удачно. Изразходвани са сериозни средства, а резултатите са скромни“, обяви тогава Йовчев.
Пряк резултат от думите му беше откомандироването на 12 служители от МВР, които с месеци се шляеха из коридорите на Министерския съвет, където беше разположен Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), създаден през 2010 г., за да реализира прехваления проект БОРКОР. Не мисля, че тези служители трябва да продължат да работят командировани в структура, която не дава добри резултати, обясни тогава Йовчев. Според него моделът, в който служители на МВР, ДАНС и други институции бяха командировани в БОРКОР, не е добър, защото тези са били на двойно подчинение и контролът върху дейността им е бил занижен.
Бъдещето на ЦППКОП изглеждаше решено, след като кабинетът на Пламен Орешарски сподели идея да се създаде звено, което отчасти да покрие функциите на центъра и да поеме още куп други. Орешарски обаче си замина, новото антикорупционно звено умря в зародиш, а БОРКОР продължава да виси на държавната бозка. Нещо повече – има намерение да папка още.
В края на лятото ЦППКОП пусна обява с покана за набиране на кандидати за управление и стопанисване на съответното оборудване за извършване на услуга по обслужване на ведомствен бюфет – доставка и продажба на храни и напитки за ЦППКОП. От центъра желаят обслужването на бюфета да се извършва от собствен персонал на кандидата, който ще доставя и продава готови и пакетирани стоки и храни, готварска и сладкарска продукция, топли закуски и безалкохолни напитки на служителите от центъра. Това трябва да става всеки
дневно, всеки работен ден от 8 до 18 часа, се посочва в поканата. Срокът за ползване на оборудването и услугата е една година, с опция за удължаване на договора, без почивните дни и официалните празници.
Цедката за кандидатите е ситна. Те трябва да разполагат със собствена или наета кухня, регистрирана по Закона за храните, с валидни санитарни разрешителни, съгласно Регионалната здравна инспекция или Агенцията по безопасност на храните. Освен това е необходимо да разполагат със собствен или нает транспорт, необходим за извършване на услугата, както и валидни разрешителни за превоза на хранителни стоки, издадени от Българската агенция по безопасност на храни.
Според обявата услугите на бюфета ще ползват общо около 70 служители на центъра. В очакване на новия бюфет и вкусната манджа служителите от центъра са се захванали да свършат и някоя и друга работа. Последното, с което са се заели, е анализ на степента на защита на лицата, подаващи сигнали, оплаквания, петиции, разкриващи определени корупционни схеми или злоупотреба с власт. В тази връзка ЦППКОП ще подготви доклад за ситуацията в момента и ще предложи варианти за нормативна уредба. Центърът вече заседава по темата в сряда (24 септември), като в заседанието са участвали Павел Иванов, секретар на Съвета за административна реформа в Министерския съвет, инспекторите в Главен инспекторат на МС Божидар Симеонов и Добрин Руменов, Миряна Илчева – експерт от Центъра за изследване на демокрацията, шефът на центъра Бойко Великов, заместничката му Елеонора Николова, Дафин Маламов – главен секретар на центъра, и Анета Димитрова, директор в специализираната администрация. Всичките са се обединили около становището, че не е нужен отделен закон за защита на лицата, подаващи сигнали. Необходимо е да се направят промени в действащите нормативни актове с оглед принципа на „Законодателната икономия“, е заявил Павел Иванов от МС. Другото предложение е да се оптимизира системата за подаване на сигнали по електронен път, да се създаде единен регистър на постъпващите, какъвто съществува в Холандия. Изяснено е също, че в България липсва адекватна статистика на сигналите, която да ги отчита по видове, да отразява профила на подателя, какви мерки са предприети по тях и т.н. – обстоятелство, което в значителна степен затруднява анализа на проблема и предприемането на адекватни мерки за неговото решаване.
„Тъй като обсъждането на този проблем е в началния си стадий, е необходимо обхватът на дискусията да се разшири“, такава е позицията на шефа на ЦППКОП Бойко Великов. Това очевидно означава, че на масата се очаква да седнат още отговорни люде, за да стане говорилнята по-пълна и представителна. Що се отнася до конкретните резултати, може би някой ден ще им дойде времето.
