До пълен консенсус по въпросите за незаконната сеч стигнаха Изпълнителната агенция по горите и екологичните организации.Това поне съобщиха от държавната институция след проведената през седмицата обществена дискусия за нарушенията при дърводобива и намирането на решения за по-добра защита на българските гори от злоупотреби.
Според изпълнителния директор на агенцията инж. Тони Кръстев реалният обем на незаконно добита дървесина трудно може да се изчисли, но твърденията на екодвиженията, че става дума за 2.4 млн. куб. м, са силно преувеличени. Кръстев смята, че отсеченото без разрешение вероятно е някъде около 100 хил. кубика годишно. И макар че разминаването в оценките е драстично, администрацията и еколозите все пак се разбраха за най-важните проблеми. Нещо повече, някои от предложенията на природозащитната организация WWF се припокриват с мерките, които агенцията вече предприема за намаляване на нарушенията в горския сектор, отбеляза Кръстев. Те са насочени към по-ефективното управление в горите, свързани са със свободния достъп до издадените разрешителни за сеч, както и с издадената заповед за задължително информиране на кметовете на населените места за извършвания в района им добив на дървесина.
В допълнение изпълнителният директор на ИАГ информира, че са одобрени предвидените средства за разработването на електронната система за контрол. До края на годината ще бъдат сертифицирани и 40% от българските гори, което също трябва да доведе до намаляване на нарушенията.
Участниците в срещата бяха единодушни, че са необходими законодателни промени, които да засилят ефективността на действията срещу нарушителите. Неоспорим факт продължават да са ниската събираемост на наказателните постановления и различните мерни единици за добитата дървесина.
Що се отнася до лансираната неотдавна идея Агенцията по горите да излезе от Министерството на земеделието и храните, заместник-министърът Георги Костов заяви, че в България мястото на горското ведомство през годините е било различно и дори сме имали Министерство на горите. Всъщност идеята може да се приеме за логична и например горската агенция да мине на подчинение към Министерския съвет, но далеч по-съществено е как се борим срещу причините за незаконните практики.
Костов също обърна специално внимание на въвежданата електронна система за проследяване на превозните билети на дърводобивните компании, спечелили търговете за сеч. В някои области проектът вече е внедрен. Въпросният билет съдържа всички необходими данни за дървесината – кога се товари, за къде пътува, с какъв камион, какъв асортимент и вид е, за коя фирма се вози. Тази информация ще се съхранява и архивира, за да не може превозният билет да се използва повторно.
От края на миналата седмица разрешителните за добив вече са публични и всеки може да ги провери на сайта на агенцията по горите. Оттогава и горските предприятия са задължени да информират кметовете за дейността си. До края на 2014-а ловът също ще се контролира електронно чрез чип карта. Тя ще замени ловния билет, членската карта на ловците и удостоверението за подборно ловуване. Валидността й ще може да се проверява от контролните органи чрез приложение за мобилен телефон.
На шестте държавни горските предприятия е разпоредено да изготвят списък с горските територии, на които да се даде статут на „защитни“, осигуряващи защита от природни бедствия. С нормативни промени сечта в тях ще бъде ограничена. А екоорганизациите предложиха статутът на горските инспектори да се приравни към този на полицаите, за да се намалят посегателствата върху тях.
Експресните мерки бяха взети, след като преди по-малко от месец WWF оповести, че нашенските власти успяват да заловят нищожно количество от незаконно добитата дървесина. До този извод я е навело направеното през първата половина на 2014-а собствено проучване („Барометър на европейските правителства“). Съдейки по официалната статистика на агенцията по горите, през последните години задържаната дървесина по актове и констативни протоколи достига до 27 000 куб. м годишно. За WWF това е около 1% от криминалния дърводобив. На всичко отгоре под 10% от издадените наказателни постановления за нарушения остават в сила, след като минат през съда, а събираемостта на съставените актове не надхвърля и 15 на сто.
След сравнение на данните от социологически проучвания за ползваните дърва за огрев у нас с официално декларираните количества и след установената разлика експертът по програма „Гори“ в WWF – България, Александър Дунчев е стигнал до извода, че в действителност незаконната сеч е в границите на 2-3 млн. куб. м годишно. Дунчев смята, че въвеждането на европейската практика за маркиране на отсечените трупи с пластмасови пластини е основното предизвикателство пред горската администрация, за да се справи със занижения контрол. Същевременно обаче той е убеден, че това едва ли ще стане скоро, тъй като въвеждането й се бави съвсем умишлено и под политически натиск.
Според организацията незаконната сеч има унищожителни последици за околната среда и влияе крайно отрицателно върху социалното и икономическото развитие на хората в горските райони. Тя води до обезлесяване и загуба на биоразнообразие, увеличава емисиите вредни газове и заплашва поминъка на местните общности. По данни на Световната банка всеки две секунди в света изчезва гора с размерите на футболно игрище и причината за това е незаконният дърводобив. Обезпокоително е, че въпреки добрата осведоменост, страните членки на Евросъюза продължават да позволяват преминаването на тонове незаконна дървесина през границите им и пласирането й на пазарите им, изтъкна Анке Шулмайстер, експерт на WWF.
Показателно е, че само единадесет държави от общността са въвели силно национално законодателство, което да спира незаконния дърводобив и сурови санкции за нарушителите. Става дума за Белгия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словения и Великобритания. Останалите седемнадесет или не са адаптирали националното си законодателство към европейското, или са приели нормативи, които са прекалено либерални. В тази своеобразна подредба България пак е в дъното, което едва ли учудва някого. В бедните държави на екологията никак не й върви и причините за това би трябвало да са известни и на WWF. Така или иначе, организацията прикани Европейската комисия да използва резултатите от проучванията й и да предприеме далеч по-ефективни мерки срещу онези, които не прилагат адекватно европейските норми.
