Остават броени дни до изслушванията в Европейския парламент на кандидатите за еврокомисари в новата Комисията на Жан-Клод Юнкер. И докато някои от тях са уважавани политици и експерти с дългогодишен опит, чието място в Брюксел е 100% гарантирано, петима от номинираните са по-уязвими, подари различни причини, свързани с тяхното минало, политически пристрастия, личните им интереси и поверените им ресори.
Още повече, че Европарламентът разполага с правомощията да принуди Юнкер да изтегли някои от номинациите или да смени ресорите им.
Така например през 2004 г. Комисията по граждански права гласува срещу кандидата на Италия Роко Бутилионе като комисар по правосъдие, свобода и сигурност, заради неговата консервативна гледна точка за правата на жените и гейовете. Тогава Жозе Мануел Барозу трябваше да изтегли номинацията му и да го замени с Франко Фратини.
През същата година Ингрида Удре, латвиската номинация, също беше заменена от Андрис Пиебалс.
Пет години по-късно през 2009 г., във втората комисия на Барозу, българската номинация Румяна Желева беше принудена да се оттегли, тъй като по време на изслушването тя не успя да убеди евродепутатите, че е подходяща за поста, а те поставиха под въпрос нейните финансови интереси.
В новия състав на Европарламента, двете най-големи групи – дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и лявоцентристките социалистите и демократите (S&D), се обединиха заедно в една "голяма коалиция", и с допълнителното участие на групата на либералите ALDE, имат необходимото мнозинство в парламента. Затова е и малко вероятно те да гласуват срещу номинация на отсрещната страна, от страх да не нарушат крехкото равновесие.
И въпреки че политическите пристрастия може да предпазят номинираните от ЕНП и S&D, ако се сблъскат с проблеми по време на изслушванията, кандидатите, извън големите две политически групи, се намират в сериозна опасност, ако се представят слабо на изслушванията.
Бившият словенски премиер Аленка Братушек се определя като слабото звено в екипа на Юнкер. За лош късмет на Братушек, тя е представител на малка държава и няма подкрепата дори на националното правителство. А начинът, по който тя беше номинирана, я прави още по-уязвима. Юнкер избра да повери на Братушек един от най-важните и много деликатни в момента ресори – енергийния съюз. Някои евродепутати поставят под въпрос нейната компетентност да заеме зам.-председателско място в следващата комисия – пост, който ще разполага с огромни правомощия и отговорности.
Другият кандидат в опасност е британската номинация Джонатан Хил, на когото Юнкер отреди Комисията по финансовите услуги. И въпреки че шансът да бъде отхвърлена номинацията на страна като Великобритания, Германия или Франция е почти никакъв, избирането на Хил няма да бъде лесно. Той е бивш лобист, а сега консерватор и член на Камарата на лордовете, но няма опит в областта на финансите. В работата си като лобист, Хил е имал много клиенти в сектора на финансовите услуги. Въпреки това той ще трябва да брани финансовата стабилност на Европа и да контролира спазването на регулациите в сектора.
Някои социалисти и членовете на Зелената партия в Европейския парламент определиха номинация му като "провокативна" и "неприемлива".
Регулирането на финансовите услуги винаги е било ябълката на раздора между Лондон и Брюксел, тъй като ЕС отговори на финансовата криза с въвеждането на регламенти, които ограничават работата на финансовите трейдъри, хедж фондове и банки, както и на пазарите, на които те оперират. А Великобритания е дом на най-големите финансови институции на континента, които се опасяват, че прекомерните регулации могат да отблъснат талантливите служители към УолСтрийт, Азия или Близкия изток. Освен това Хил не е нито от ЕНП или S&D, така че може да бъде лесна мишена.
Третият кандидат, чието място в Брюксел все още е доста студено, е испанският кандидат Мигел Ариас Канете. Неговата номинация през юли изненада мнозина, тъй като наскоро около името му се шумя заради неговите сексистките коментари. А липсата на повече жени комисари е "Ахилесовата пета" на Комисията Юнкер. Освен това Канете е критикуван за участието му в две енергийни компании. Бившият испанския министър на земеделието ще трябва да убеди евродепутатите, че той е подходящият комисар по въпросите на климата и енергията, въпреки личните си интереси в тези сектори. И макара че Канете продаде дяловете си в петролните компании през миналата седмица, това не успя да успокои депутатите от партиятана Зелените, които открито изразиха възраженията си срещу неговата номинация.
Другите двама кандидати, които със сигурност ще се изпотят на изслушванията, са Кармену Вела от Малта, отговарящ за околната среда и рибарството, и Тибор Наврачич, на когото Юнкер повери образованието, културата и младежта.
Основният проблем с Наврачич е, че той е от Унгария. А беше очаквано, че всяка номинация за комисар, направена от премиера на страната Виктор Орбан, ще бъде мишена на критика. Конфликтът на Орбан с ЕС произтича от неговия все по-авторитарен стил на управление и обвиненията срещу него, че потъпква основните човешки права. А освен това Орбан беше единственият европейски лидер, който се присъедини към опитите на британския премиер Дейвид Камерън да се противопостави на номинацията на Юнкер за председател на ЕК.
Кармену Вела ще се изправи пред два основни проблема по време на изслушването си – негодуването на депутатите срещу повереният му ресор и притесненията за политическата му история в Малта.
Решението на Юнкер да обедини околната среда и рибарството в един ресор не се прие добре от членовете на Европарламента и те ще настояват Вела да отговаря на въпросите на двете съответни комисии. Освен това те недоволстват срещу определения от Юнкер приоритет за дерегулацията в тези сектори.
Вела със сигурност ще трябва да отговори и на няколко въпроса, свързани с годините, когато е бил част от лейбъристкото правителство на Малта, което беше на власт по време на политическата криза в страната. През годините в малтийската преса също е имало и публикации срещу Вела, свързани с обвинения за укриване на данъци и корупция. Нито едно от тях обаче не е доказано. Но Брюксел донякъде загуби като цяло доверието си в Малта, след като в предходната колегия малтийския комисар Джон Дали беше принуден да подаде оставка, заради обвинения в корупция.
