“Имам невярна информация в електронното ми здравно досие. На посочената в него дата не съм посещавал лекар, а имам отразен извършен преглед. Реших да подам жалба по законния ред, но от районната здравна каса ми отговориха, че нямат правомощия да коригират здравните досиета. Подадох няколко жалби и до Националната здравноосигурителна каса. Първата е от преди година и половина с препоръчано писмо, но и оттам нямам отговор. Какво да правя?”
Това твърди един от десетките българи, които напоследък са се оплакали в осигурителния фонд, че в електронните им здравни досиета са нанесени фалшиви данни. Както се вижда, става дума за уж извършени, но несъстояли се прегледи, както и за други медицински услуги “менте”. Погледнато от друг ъгъл, тези случаи показват, че системната злоупотреба както с парите ни от здравни осигуровки, така и с личните ни данни е напълно възможна. Здравната каса изсипа един милион лева, за да въведе електронните здравни досиета през 2013-а, но се оказва, че информацията в тях може да бъде подвеждаща и съвсем не е защитена. След като системата не ни пази, май е добре сами да проверим скоропостижно дали случайно не са ни оперирали някъде от апендицит, без да сме разбрали. Или още по-лошо – дали не са ни отрязали някой крак и вместо него са ни сложили скъпа протеза…
В онлайн здравните ни досиета по принцип се съхранява информация (след 2009 г.) за извършените и отчетени дейности от личния ни лекар, зъболекарите, за изследванията и медицинските процедури при лекарите специалисти, в болниците и лабораториите. Именно това са изпълнителите на медицинска помощ, които по принцип имат интерес да надписват процедури и услуги, за да вземат повече пари от здравната каса. И вероятно съвсем не е случайно, че това се прави точно сега, когато в институцията цари бюджетен хаос и политическа несигурност.
Що се касае до електронния здравен регистър, той позволява на гражданите да ползват сравнително широк кръг от услуги. Можем да получаваме съобщения за промяна в пациентската информация, за предстоящ годишен профилактичен преглед или за статуса на собствено дете до 18 години. Уведомленията се изпращат по имейл или с платен sms след предварително направен абонамент. Изборът на канал, честотата на получаване и видът на информацията, която се изпраща, се селектират от опциите на личния профил. Освен да се абонирате, може да запишете и обновите адреса си, както и да посочите лице за контакти при спешни случаи. При необходимост и по желание всеки пациент може да предоставя достъп до здравното си досие на личния лекар или на медик-специалист. Информацията за извършени в болниците медицински услуги се актуализира автоматично от електронните отчети, които лечебниците подават ежедневно към касата.
Достъпът до системата за потребителя е осигурен чрез десетсимволен буквено-цифров код, който се издава от всяка районна здравноосигурителна каса, независимо от местоживеенето. Кодът е личен и се получава след подадено заявление. Достъп до електронното здравно досие дава и универсалният електронен подпис. Здравната каса отчита, че след въвеждането на електронната услуга през април 2013-а досега едва 16 309 души са поискали издаване на уникален код за влизане в системата. Може би заради слабата информираност на пациентите интересът към нея прогресивно намалява. През 2014-а здравните си онлайн картони са проверили малко над 5000 души, а два пъти по-малко пациенти са разгледали медицинските си досиета с електронен подпис. От осигурителното ведомство съветват при открито несъответствие между (не)получена медицинска помощ и отразени дейности в електронното здравно досие потърпевшите да подадат жалба в районната здравноосигурителна каса. Контролните органи на институцията са задължени да извършат проверка и писмено да информират за резултатите от нея. На практика ответната реакция обаче невинаги се случва и пациентите тръгват на поредното ходене по мъките.
