Седемнадесетгодишната пакистанска правозащитничка Малала Юсуфзай и 60-годишният индийски активист за правата на децата Кайлаш Сатярти са лауреатите на Нобеловата награда за мир за 2014-а. Двамата са отличени “за борбата им срещу потискането на децата и младите хора, както и за правото на всички деца на образование”.
Кайлаш Сатярти е организатор на многобройни протестни акции срещу експлоатацията на детския труд. Сега той оглавява Световната кампания за образование, в която участват над 400 неправителствени организации.
От 11-годишна Малала Юсуфзай води популярен блог на афганистанската версия на сайта на BBC, в който рязко критикува ислямисткото движение “Талибан”, разказвайки за екзекуциите и убийствата, извършени от неговите активисти. Юсуфзай пише в блога си, че талибаните забранявали на всички момичета от намиращата се под техен контрол долина Сват да ходят на училище. На 9 октомври активист на движението влязъл в училищния автобус и разстрелял от упор една от девойките. Малала също била ранена тежко в главата и врата, но лекарите успели да спасят живота й. Сега момичето живее с родителите си във Великобритания.
Юсуфзай и Сатярти ще получат паричната си премия в размер на 1.1 млн. долара на 10 декември в Осло в деня на смъртта на Алфред Нобел.
Френският писател Патрик Модиано е лауреат на Нобеловата награда за литература през 2014-а. Той получи приза с формулировката “за изкуството на паметта, благодарение на която е описал най-непредвидимите човешки съдби”. Почти всички произведения на писателя са въз основа на преживяното от него и са свързани с темата за окупацията на Франция през Втората световна война. Модиано е автор на над 30 книги, между които романи, детски произведения и филмови сценарии. Носител е на множество престижни награди.
По-рано през седмицата станаха известни и тримата лауреати на Нобеловата награда в областта на медицината: американско-британският учен Джон О’Кийфи и норвежците Мей-Брит Мозер и Едвард Мозер. Те са отличени за откритието си на “вътрешния GPS” на мозъка, който позволява да се ориентираме в пространството и да се разберат болести като Алцхаймер. О’Кийфи е директор на Sainsbury Wellcome Centre in Neural Circuits and Behaviour в University College London. Съпрузите Мозер работят в научни институти в норвежкия град Трондхайм. Паричната премия в тази категория е в размер на 8 млн. шведски крони (1.1 млн.щ. долара).
Изобретяването на LED лампите, нов енергийноефективен и относително безопасен за околната среда метод за осветление, донесе Нобеловата награда за физика на японските учени Исаму Акасаки и Хироши Амано и за американеца Шуджи Накамура. Акасаки работи в Meijo University, а Амано е преподавател в Nagoya University. Роденият в Япония, но живеещ в САЩ Накамура работи за University of California, Santa Barbara. “Навлизането на LED лампите означава, че вече разполагаме с по-дълготрайни и по-ефикасни алтернативи на по-старите осветителни тела”, съобщиха от Шведската кралска академия на науките. Лауреатите ще получат и парична премия от 8 млн. шведски крони (1.1 млн. щ. долара).
Двама американци – Ерик Бетциг и Уилям Морнър, и германецът Щефан Хел получиха Нобеловата награда за химия. Те са отличени за заслугите им в разработването на флуоресцентна микроскопия с висока резолюция. “Тяхната новаторска работа доведе оптичната микроскопия в наноизмерението”, пише в изявлението си Шведската академия на науките. Според председателя на Нобеловия комитет Свен Лидин трудът на лауреатите е направил възможно изследването на молекулярните процеси в реално време. Ерик Бетциг работи в Медицинския институт “Хауърд Хюз” в Ашбърн, а Морнър е професор в Станфордския университет. Щефан Хел е директор на Института по биофизична химия “Макс Планк” в Германия.Тримата учени ще си поделят премията от 8 млн. шведски крони.
