Ключови за бъдещето на енергетиката ни решения продължават да се вземат на тъмно. Само допреди три месеца служебният вицепремиер Екатерина Захариева ни убеждаваше, че създаването на енергийния борд ще спомогне за изпълнението на една от най-важните задачи на служебното правителство – стабилизирането на сектора. Както и че сформирането на въпросната структура ще следва изцяло политиката за публичност и прозрачност на кабинета “Близнашки”.
Оказа се обаче, че тази политика не се отнася до разискванията. Журналистите могат само да гадаят какво всъщност се случва зад плътно затворените врати на Гранитната зала в Министерския съвет. Тайна за широката публика остават и разгорещените дебати, които се водят по време на заседанията, и то по теми, засягащи всички потребители.
Още с правилника за организацията на дейността на енергийния борд бе орязана възможността медиите да присъстват на сбирките. В същото време, по преценка на председателя, в тях могат да се включват представители на неправителствени организации и експерти. Наистина на портала за консултативни съвети на правителството се публикува информация за дневния ред на срещите, част от обсъдените документи и постъпилите предложения. Има дори и протокол от заседанията. Но това не са пълни стенографски записи, от които може да се види конкретно кой какво е предложил и по какъв начин то е било прието от останалите участници. От избирателно подбраните моменти остава вкус на захаросано и впечатлението, че всичко е протекло в дух на дружба и пълно разбирателство.
Едва тази седмица например се разбра, че на последното заседание на енергийния борд на 23 септември предложението за подробно изследване на цената на тока и разходите на дружествата е създало напрежение. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) са поискали да се направи анализ на начина, по който се ценообразува електроенергията, какви капиталови разходи има и какво печели всеки участник по веригата енергоносители – производствени мощности – търговия – диспечиране и мрежа – дистрибуция – потребители. От организацията съвсем резонно са отбелязали, че така ще могат да се разграничат интересите на участниците, а впоследствие да се направят и изводи и препоръки за областите на въздействие и търсените политики. Само че срещу това предложение са възразили председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Светла Тодорова, представителят на Българската стопанска камара Иванка Диловска и икономистът Красен Станчев.
За този немаловажен спор така и нямаше да разберем, ако два дни по-късно, на 25 септември, от АИКБ изрично не бяха настояли пред вицепремиера Захариева предложенията им да бъдат включени в протокола точно по начина, по който са били изложени пред енергийния борд.
В крайна сметка изказванията им бяха публикувани като приложения към протокола. Иначе в основния документ, описващ заседанието, въпросният казус е отразен повече от скромно: “Членовете на борда обсъдиха подробно въпросите, които трябва да бъдат подложени на анализ, а именно: анализ на риска за енергийния сектор, предложените от представителя на АИКБ пет аналитични задачи пред тематична работна група “Електроенергетика”. Както се казва – кратко и неясно. Типично в духа на българското чиновничество. За сметка на това е обърнато далеч по-голямо внимание на обстоятелството, че Екатерина Захариева е запознала членовете на организацията с високата оценка на Европейската комисия за създаването и започването на работата на енергийния борд, с готовността на комисията да бъдат изпратени експерти, които да вземат участие в работата му, както и да бъдат обучени в Брюксел хора от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и Министерството на икономиката и енергетиката.
Какво толкова крият администраторите на борда? На тях би трябвало да им е ясен поне принципът на работа в комисиите на Народното събрание. Там също се събират т. нар. експерти в дадена област, обсъждат се законопроекти, но вратите са отворени за медиите, които могат да слушат дебатите, без да се месят в тях.
Струва си да напомним и още нещо. По време на предишния служебен кабинет действаше обществен съвет към Министерството на икономиката и енергетиката. Форматът му, подобно на сегашния енергиен борд, също бе широк и в него се водеха много оживени дискусии за бъдещето на сектора. На тях не само присъстваха журналисти, но и заседанията се излъчваха по интернет и всеки можеше да ги проследи. Тогава бяха взети и редица ключови решения за разсекретяването на всички договори в енергетиката и премахването на търговската тайна. Със сегашните си действия служебното правителство компрометира енергийния борд и доверието към него логично ерозира. А кой печели от това вече е друг въпрос.
Насроченото за тази седмица заседание на енергийния борд се отлага за 23 октомври. На него трябваше да се обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, но подготвителната работа по него не била приключила. Дневният ред предвиждаше също така представяне и обсъждане на резултатите от работата на работната група “Електроенергетика” по поставените задачи, както и на възможностите за оказване на помощ за стабилизиране на сектора от страна на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.















