Планирането на градското развитие у нас винаги е било неприятна и някак маловажна тема за управниците. Затова и само 30 на сто от всичките 264 общини имат действащ общ устройствен план, като всеки втори е с изтекъл прогнозен период и е необходимо да се актуализира. На практика за по-голямата част от територията на страната не съществува концепция за бъдещото й демографско и икономическо развитие, както и за използването на ресурсите. Всичко това води до блокирането на редица ключови инфраструктурни проекти, до хаотично и често пъти абсурдно застрояване и най-вече до работа „на парче“, без цялостна визия за това как трябва да се случват нещата. Причината у нас да няма градоустройствени схеми на населените места пък е съвсем банална – чрез тях се ограничават възможностите за злоупотреби и съответно секват приходите (официални и не съвсем) на местните управници.
Колкото и нелогично да звучи на пръв поглед, липсата на общи устройствени планове спъва усвояването на милиони левове от оперативна програма „Регионално развитие“. Става дума за над 21 млн. лв., предвидени като безвъзмездна финансова помощ за 36 от най-големите български общини при изготвянето на интегрираните им планове за градско възстановяване и развитие. Проблемът е, че такива стратегически документи просто няма как да бъдат направени без общи устройствени схеми, защото не е ясно къде какво ще се строи и какво предвиждат местните власти за даден район.
Освен парите по оперативната програма заради мудните действия на общинските власти са под въпрос и още около 63 млн. лв. от Европейския фонд за регионално развитие. Парите са отделени в специален холдингов фонд, който се управлява от програмата „Съвместна европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските райони“ (Joint European Support for Sustainable Investment in City Areas) – JESSICA, и с тях могат да се финансират проекти за изграждане на паркове, търговски центрове, спортни съоръжения и др. под формата на публично-частни партньорства. Но за да стигнат до средствата, общините е необходимо да имат интегрирани планове, които да формулират дългосрочна визия за развитие на населените места до 2020 година.
Най-неприятното е, че липсата на такива планове може да опропасти целия следващ програмен период. Според изискванията на Европейския съюз само заложените в тях проекти ще могат да получават пари по линия на структурните и Кохезионния фондове за времето от 2014 до 2020-а. С други думи, ако местните началници сега не си наредят добре картите, съвсем скоро оперативните програми може да се окажат недостъпни за тях, с което и обещанията им за реконструкции и модернизация на общинската инфраструктура ще станат неизпълними.
По нищо не личи обаче градоначалниците да са запретнали ръкави и да работят в тази посока. Справка в регистъра на обществените поръчки показва, че само в София, Силистра, Враца и Габрово са обявени конкурси за избор на фирма, която да състави интегрирания план, въпреки че схемата за финансиране от програма „Регионално развитие“ е отворена още от юни. Само още няколко общини, сред които Благоевград, Пазарджик и Бургас, пък сега подготвят документацията и вероятно ще задвижат процедурата до края на годината. А времето на останалите на практика изтича, тъй като направата на подобен документ изисква между 12 и 18 месеца, след което се провеждат задължителните обществени обсъждания и едва тогава той се внася за гласуване в общинския съвет. Така че е малко вероятно всички да са готови до края на 2013-а или ако това все пак се случи, то определено ще е за сметка на качеството.
Макар че поръчката на Столичната община е една от първите, при нея също има място за притеснение. Договор с изпълнителя трудно ще бъде подписан преди края на януари догодина, защото техническите оферти на кандидатите ще бъдат отворени на 15 декември, а ценовите – седмица по-късно. В най-добрия случай оценителната комисия ще се произнесе в дните преди Нова година, после идва ред на двуседмичния срок за обжалване и ако никой не оспори класирането, ще може да се сключи контракт. Така победителят ще има точно 18 месеца на разположение (планът трябва да е готов до 23 юни 2013-а).
Има и още нещо – спецификата на София като столица и града с най-много районни администрации налага редица изменения в стандартния формат за интегриран план за градско възстановяване и развитие, както е зададен от регионалното министерство, и по думите на главния архитект Петър Диков детайлите по процедурата ще бъдат изяснявани в процеса на работа. „Този план е от ключово значение, тъй като с него ще бъдат определени проектите, които могат да кандидатстват за европейско финансиране в следващия програмен период. Това налага задълбочен анализ и включване на максимално широк обхват от приоритетни зони за въздействие, които да доведат до максимална полза за развитието на града и защита на повече средства от ЕС. Същевременно трябва да се търси обвързването на зоните с големите инфраструктурни обекти, ключови за града, каквито са метрото и околовръстният път, за да бъдат намерени механизми за тяхното финансиране“, изтъква Диков. Само че каквито и мерки да предприемат общините, може да се окаже, че те са без значение за успешното изготвяне на плановете, защото страната ни все още няма Национална комплексна устройствена схема. Точно тя би трябвало да определи какъв е потенциалът за всеки район, какво би могло да се случи и какви мероприятия би следвало да се развиват там. А интегрираните планове просто да следват тази визия.
Създаването на такава схема постоянно се отлагаше през последните 20 години най-вече поради преплитането на множество интереси. Независимо от първоначалните обещания на ГЕРБ разработването й не беше включено в Бюджет 2010 с оправданието за тежката финансово-икономическа обстановка. В началото на тази година пък бившият вече регионален министър Росен Плевнелиев каза, че финансирането на проекта е предвидено и вместо схема ще се разработва Национална концепция за пространствено развитие. По-късно се разбра, че за реализацията й ще са необходими най-малкото 1 млн. лв., които обаче не са разписани в нито един държавен документ. В бюджета за 2012-а има само 62 хил. лв. по това перо, а за целта не може да се ползват средствата от еврофондовете. Така дискусиите по темата утихнаха, но ако регионалното министерство не успее да завърши концепцията навреме, милиардите по програмата „Регионално развитие“ ще бъдат поставени на карта.
Ивайло Станчев
ТПС: Интегрираният план за развитието на София трябва да определи бъдещия облик на столицата.
каре
Финансовият ресурс на програма „Регионално развитие“ по схемата за изработване на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие е разпределен в два компонента. Първият обхваща 7-те големи града: Столична община (960 660 лв.), Пловдив (998 415 лв.), Стара Загора (998 390 лв.), Бургас (997 490 лв.), Варна (999 542 лв.), Русе (999 400 лв.) и Плевен (999 972 лв.), а вторият (с общ размер 14.5 млн. лв.) -29 средноголеми общини: Благоевград, Велико Търново, Велинград, Видин, Враца, Габрово, Гоце Делчев, Добрич, Дупница, Казанлък, Карлово, Кюстендил, Кърджали, Ловеч, Лом, Монтана, Пазарджик, Панагюрище, Перник, Петрич, Разград, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол.
каре 2
Интегрираният план за възстановяване и развитие е система от взаимносвързани проекти и политики, които целят трайно подобрение на икономическото, материалното, социалното и екологичното положение на даден град или район. С него се определят до три „зони за въздействие“ в населените места. Едната трябва да е с преобладаващ социален характер, другата – с потенциал за икономическо развитие, а третата е предназначена за „публични функции с висока обществена значимост“.
