Европейската комисия предвижда ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници след руската инвазия в Украйна. Наред с диверсифицирането на доставките и спестяването на енергия, внедряването на повече енергия от възобновяеми източници е част европейския план за прекратяване на зависимостта ни от руските изкопаеми горива. Комисията твърди, че ВЕИ намаляват употребата на изкопаеми горива за електроснабдяването, отоплението, охлаждането, индустрията и транспорта. Освен това, благодарение на ниските оперативни разходи, може да бъдат намалени сметките на потребителите. Какво обаче може да спъне и провали тези прекрасни намерения?
Европейският съюз предприе няколко стъпки за намаляване търсенето на газ и електроенергия и се намеси на енергийните пазари в отговор на въздействието на кризата върху потребителите в ЕС. Въпреки това, положението продължава да бъде трудно, защото сигурността на доставките продължава да е изложена на риск.
Повече от 20% от потребяваната в ЕС енергия идва от възобновяеми източници като слънцето и вятъра. Целта на блока е потреблението на енергия от ВЕИ към 2030 г. да е 32%, но тя е в процес на преразглеждане, защото има натиск да бъде увеличена. Например през септември Европарламентът поиска повишаване на тази цел на 45 на сто.
За целта Европейският съюз обеща да помогне на уязвими домакинства и на малки фирми за осъществяване на зеления преход с финансиране от Социалния фонд за климата,
чийто бюджет е 16.4 млрд. евро до 2027 г.
и може да достигне 72 млрд. евро до 2032 година.
Според анализатори възобновяемата енергия не може да реши всичките ни проблеми в краткосрочен план, но може да стане основна част от енергийния ни микс. За целта обаче трябва да се приемат регулаторни промени, които да облекчат издаването на разрешителни за подобни инсталации, както и регулации за рециклирането на фотоволтаици. Засега тези въпроси остават неуредени.
На 24 ноември министрите на енергетиката от ЕС приеха регламент за ускоряване на процеса на издаване на разрешения и внедряване на проекти за ВЕИ. Съгласно предложението централите за енергия от възобновяеми източници ще се смятат за съоръжения от по-висш обществен интерес, което ще им позволи да се възползват незабавно от опростена оценка за специфични дерогации, предвидени в законодателството на блока. Комисията предлага максимален срок от един месец за процеса на издаване на разрешения за оборудване за слънчева енергия и съвместно разположени съоръжения за съхранение и свързване към мрежата.
Вятърната енергия също е добра алтернатива. Към момента
вятърът е единственият възобновяем източник на енергия в моретата,
който се използва в промишлен мащаб, но Брюксел търси и други приложения, например – енергия от приливите, големи соларни инсталации във водни басейни и използване на водорасли за биогорива.
В предложението на Комисията е и модернизирането на съществуващите централи за чиста енергия, което по-евтино и по-сигруно ще доведе до намаляване на потреблението на газ. Другата възможност са термопомпите, които енергийните експерти определят като ключова технология за отопление и охлаждане с ВЕИ. Те имат значителен потенциал за намаляване на използването на газ за отопление както в промишлеността, така и в сградите.
По официални данни
в България работят 1869 компании,
заети с експлоатация, поддръжка, строителство, инженеринг или разработване на проекти за електроцентрали, генериращи възобновяема енергия, както и с производство на батерии, двигатели, турбини и друго оборудване за възобновяеми енергийни съоръжения.
В края на ноември бе съобщено, че през 2021 г. секторът на възобновяемите енергийни източници у нас е отбелязал рекорден ръст на нетната печалбата от 60.4%, достигайки ниво от 284.5 млн. евро. А заради повишеното търсене на алтернативи и заради покачването на цените на електроенергията,
оперативните приходи в сектора нарастват с 41% – до 1.5 млрд. евро.
Германия и Италия са водещите чуждестранни инвеститори в сектора на възобновяемата енергия в България, а в топ 10 на чуждестранните инвеститори влизат компании от Австрия, Чехия, Гърция, Люксембург, Унгария, Франция, Кипър и Турция.
Според така представените данни, секторът се развива доста добре. Проблемът обаче е, че ако бъдат инсталирани прекалено много възобновяеми мощности, страната ни може да има проблеми с електрозахранването. За да бъде избегнат този казус, ще се наложи модернизация на електропреносната мрежа. Наскоро Ангелин Цачев – изпълнителен директор на държавната компания "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), обясни, че в момента
има заявки за присъединяване на близо 28 000 мегавата нови мощности,
което е… четири пъти повече от производството на ток в страната. Ситуацията в много европейски страни е сходна.
Така че едва ли Европейският съюз ще успее да замени скоро руските горива с енергия от чисти източници, но пък те могат да играят все по-сериозна роля в снабдяването на бизнеса и домакинствата.
