Банките, които имат подразделения в Централна, Източна и Югоизточна Европа, очакват условията за предлагане на кредити да се влошат значително през следващите 6 месеца. Кредитните стандарти са затегнати, особено на пазара на ипотечни кредити, най-вече поради последиците от войната в Украйна, повишаването на лихвените проценти, скока на инфлацията и поради общото забавяне на растежа на икономиките. Това се казва в есенния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за състоянието на банковото кредитиране.
Засиленото корпоративно търсене на ликвидност и търсенето на жилищни кредити от домакинствата е довело до увеличаване на молбите за заеми в региона. Банките очакват общото търсене на кредити да продължи да нараства през следващите 6 месеца, макар и с по-умерени темпове. Основният двигател е необходимостта на фирмите от оборотен капитал, докато при заемите за основен капитал, при потребителските и ипотечните кредити се очаква спад.
Достъпът до финансиране на ниво банкова група остава стабилен, което отразява устойчивото подобряване на размера на привлечените депозити на дребно и на корпоративните депозити. Привличането на средства от други източници е по-слабо. Нагласите са ситуацията с финансирането на сектора да остане благоприятна, се отбелязва в доклада.
Банките, които имат подразделения в България, смятат, че
българският пазар има среден или висок потенциал.
Той се е възстановил до голяма степен след значителното влошаване на търсенето и предлагането на кредити по време на пандемията от Ковид-19. Въпреки това влошаването на перспективите се очаква да се отрази негативно на търсенето на кредити, на тяхното предлагане и качество.
Голяма част от българския банков сектор се контролира от чуждестранни банки със силни позиции в региона (като "УниКредит" (UniCredit), "ОТП Груп" (OTP Group), "Кей Би Си" (KBC) и "ПроКредит Банк" (ProCredit), се посочва в доклада на Европейската инвестиционна банка.
Всички чуждестранни кредитни институции, опериращи у нас, определят страната като пазар със среден потенциал (80 процента) или висок потенциал (20 на сто) и смятат, че пазарното им позициониране е задоволително (40 процента) или оптимално (60 на сто).
В съответствие с това 80 процента от банките съобщават, че възвръщаемостта на активите и собствения капитал в България са по-високи или равни на нивото за цялата им група.
Делът на дъщерните банки, които отчитат нарастващо търсене на заеми в нашата държава, непрекъснато се увеличава. Въпреки това търсенето може да навлезе във фаза на застой през следващите 6 месеца. Впрочем броят на банките, които прогнозират съответно увеличаване и намаляване на търсенето на кредити, е равен.
Всички участници в проучването оценяват общото търсене на заеми като нарастващо през последните 6 месеца. То се е увеличило във всеки пазарен сегмент. Тези констатации са в съответствие с нарастващите разходи за частно потребление през първата половина на 2022 година.
Всички участници в проучването са и на мнение, че се наблюдава
нарастващо търсене на кредити от малки фирми,
докато 80 процента от тях съобщават за търсене от страна на големите корпорации. Банките очакват търсенето на заеми да се задържи в повечето пазарни сегменти, като прогнозите са за намаляване на кредитирането за покупка на жилища и на потребителските кредити.
Търсенето на средства за инвестиции в дълготрайни активи се е увеличило през последните 6 месеца (според 20 процента от респондентите). Както и търсенето на заеми за финансиране на оборотния капитал на фирмите (според 80 на сто от участниците в проучването). През следващата половин година обаче 40 процента от анкетираните очакват намаляване на търсенето на инвестиционни кредити, а 20 на сто – по-ниско търсене на кредити за оборотни средства.
Със срив на потребителското доверие и с повишена несигурност пък се обяснява очаквания спад при търсенето на заеми от домакинствата в бъдеще.
Качеството на молбите за кредити в България остава стабилно през последните 6 месеца във всички пазарни сегменти с едно изключение – 20 процента от респондентите съобщават за подобрено качество на заявленията за заеми от малките фирми. Промени в това отношение през следващото полугодие не се очакват..
Отчитаните позитивни условия за кредитиране у нас
са в резултат на засилване на икономическата активност и на подобряване на счетоводните баланси в банковия сектор, което позволява на банките да облекчават условията по отпускане на заеми. Но през следващите 6 месеца се очаква условията за кредитиране да се влошат (според 40 на сто от участниците в допитването). Тези очаквания са в съответствие със средните прогнози за региона и отразяват въздействието на затягането на паричната политика и на икономическия спад.
Банките са с нагласата да затегнат кредитните стандарти във всички пазарни сегменти и особено в корпоративния сектор, в съответствие с регионалните тенденции. В сектора на търговията на дребно, по-малка част от респондентите (20 процента) прогнозират влошаване на условията за предлагане на заеми.
През следващите 6 месеца общият процент на одобрените кредити ще намалее, смятат 40 на сто от участниците в допитването. Причината ще е влошаването на всички пазарни сегменти, с изключение на потребителските кредити, се казва в доклада на ЕИБ.
Според 40 процента от респондентите условията на местния пазар ще се влошат значително. А 20 на сто са на мнение, че
броят на местните необслужвани кредити ще се увеличи.
Рецесията през миналото десетилетие, последвала световната финансова криза и спукването на балона на пазара на недвижими имоти в България, доведоха до много високи нива на необслужваните заеми. До 2016 г. банките проявяваха нежелание да ги намалят, но впоследствие промениха своя подход. Между 2017-та и 2022-ра по-голямата част от дъщерните банки в страната отчитат намаляващи нива на необслужваните заеми, въпреки че те все още са над средното равнище за региона.
Преструктурирането на корпоративните портфейли имаше значителен ефект, отчасти защото необслужваните кредити у нас са концентрирани в корпоративния сегмент.
За следващите 6 месеца обаче само 20 процента от участниците в проучването очакват по-нататъшно подобрение на нивата на необслужвани кредити, тъй като много банки прогнозират влошаване на икономическите условия.
Достъпът до финансиране на българските подразделения на банките се подобрява и се очаква тази тенденция да се запази и през следващата половин година, защото Европейската централна банка и местните власти, които регулират паричната политика, са решени да поддържат отворени кредитните канали, като същевременно увеличават основните лихвени проценти, отчита ЕИБ.
