Народните представители приеха въвеждането на процедура по несъстоятелност на физическите лица – предприемачи – важна промяна в Търговския закон, предложена от Министерския съвет.
След като в края на миналата седмица вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов предупреди, че искането на парите по втория транш от Плана за възстановяване и устойчивост зависи от 22 законодателни промени и е изложен на риск от липсата на активни действия от страна на Народното събрание, днес, 21 декември, в парламента на първо четене се разглеждаха няколко Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
Един от тях бе внесен от Министерския съвет. С него се предлага подобряване на ефективността на производството по несъстоятелност, усъвършенстване на производството по стабилизация, както и създаване на процедура по несъстоятелност и погасяване на задълженията на физически лица – предприемачи, както и въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2019/ 1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година.
Това европейско законодателство се отнася до превантивното преструктуриране и до опрощаването на задължения.
В предложения от Министерския съвет проектозакон се създават ясни критерии за откриване на производство по несъстоятелност и се облекчава процесът по предявяване и приемане на вземанията.
Предлага се и намаляване на съдебните такси, приложими за отменителните искове и повишаване на ефективността на процеса по осребряване на имуществото.
Освен това по отношение на производството по стабилизация се предлага въвеждане на ясни правила за изготвяне и приемане на подобен план, както и условия за ефективното му прилагане. По този законопроект са постъпили писмени становища от Асоциация на банките в България, които оценяват предложенията като положителни.Те правят предложения за удължаване на на срока за уседналост, за увеличаване на срока за обжалване и изразяват резерви по отношение възможността за спиране на изпълнителното производство по искане на длъжника.
Предложението на Министерския съвет беше прието. „Въздържали се“ гласуваха само депутатите от ДПС, както и мнозинството от ГЕРБ-СДС.
Докато течеше обсъждането председателят на парламентарната комисия по правни въпроси Радомир Чолаков коментира, че в законопроекта на Министерския съвет за изменение на Търговския закон се въвежда процедура по несъстоятелност на физическите лица – предприемачи, а паралелно с това народните представители предстои да приемат и Закон за фалита на физическите лица. Ето защо той постави въпроса дали не е необходимо по-дълго време между първо и второ четене за обсъждане на концептуалния въпрос дали физическите лица- предприемачи не са по-скоро физически лица или са по-скоро предприемачи. За целта той поиска времето между първо и второ четене на четирите законопроекта за промени в Търговския закон да се увеличи на 28 дни – 7 дни плюс три седмици, като подчерта, че той не иска да свързва името си с лоши закони.
На предложението му се възпротивиха от „Продължаваме промяната“.
Мирослав Иванов от ПП определи позицията, изразена от Радослав Чолаков, като лицемерна. Той направи аналогия с процеса по приемане на промените в изборното законодателство, обръщайки внимание как тогава законодателният процес се предвиждал по най-бързия начин – без да се чакат никакви становища.
Вв същото време въвеждането на дружеството с променлив капитал е нещо, което се обсъжда вече години наред – то е било предмет на детайлно обсъждане още в 47-ото Народно събрание и там въпросният законопроект – сега предлаган от Милен Матеев и група народни представители бил получил пълна подкрепа – единствено времето не стигнало той да бъде приет.
„Голяма част от ГЕРБ бяхте в тази зала и вие изразявахте подкрепа по този законопроект“, продължи Мирослав Иванов и допълни, че когато всички от трибуната твърдят, че искат да подкрепят бизнеса, то въвеждането на дружеството с променлив капитал би било страхотна подкрепа за бизнеса, която няма да коства пари на държавата.
В същото време Чолаков обърна внимание, че по въвеждането на дружествата с променлив капитал имало противоречиви становища от отделните институции – Министерството на правосъдието първо обявявало, че принципно подкрепя тази законодателна промяна, но в следващите изречения правело толкова предложения, че трябвало да се пренапише цялата уредба на въпросното дружество с променлив капитал.
Същата забележка правели и от Министерството на икономиката и индустрията, а от Държавната агенция за национална сигурност предупреждавали с въвеждането на дружеството с променлив капитал да не се създаде офшорка, която пере пари.
В крайна сметка предложението на Милен Матеев за въвеждането на дружеството с променлив капитал не се прие. Той поиска прегласуване с призив да се даде възможност на „Възраждане“ да помислят разумно, защото с вота си демонстрирали как работи задкулисието в парламента.
„Възраждане“ вкарват някакъв законопроект, защото той юридически не е издържан само и единствено с една цел – да правят сделки в парламента. В момента те гласуваха „въздържали се“ за законопроект, чийто аналогичен текст бе подкрепен от цялата им парламентарна група. Давам им възможност да покажат, че гласуват за законопроекти, а не за сключени задкулисни сделки“ – обясни Матеев. Въпреки прегласуването и призива му, законопроектът му не бе приет.
В същото време бе прието предложението на „Възраждане“. При него се предлага при противозаконно отнемане на лизингов автомобил, който е застрахован в полза на лизингодателя, всяка от страните да има правото да развали договора с обратна сила с цел лизингополучателят да има право да получи обратно всички платени вноски за колата си.
Докато течеше обсъждането, Мирослав Иванов от ПП обвини Петър Петров от „Възраждане“ в разпространение на невярно твърдение.
„Депутатът от „Възраждане“ бил заявил – представете си как се обогатяват лизингодателите! Те на първо място получават такси за обслужване, на второ място – получават лизинговите вноски от лизингополучателя, после – при хипотетична кражба на автомобила – те получават и застрахователното обезщетение, а ако колата бъде намерена, тя им се връща. Но колега, Петров, ние сме юристи и не смятаме, че няма как да се случи лизингополучателят да получил и застрахователното обезщетение, и намерения вече автомобил. Надявам се да сте се увлекли в своето изказване,защото то е крайно невярно. Ако автомобилът бъде намерен, то лизингодателят ще върне полученото застрахователно обезщетение, защото той е търговец и като такъв отлично знае, че ще се е обогатил неоснователно и няма да иска да рискува да поеме разноските в един бъдещ съдебен процес“, обясни Мирослав Иванов.
