Дългогодишната сага около претенциите на държавата – чрез Агенцията за публичните предприятия и контрол (бившата Агенция за приватизация) към собствениците на „Български морски флот“ – братята Кирил и Георги Домусчиеви, приключи окончателно. Върховният касационен съд (ВКС) постанови, че приватизаторите на параходството дължат неустойки за неизпълнение на договора в размер едва на 25.3 млн. лева.
Върховните магистрати „пожалиха“ най-богатите българи, като отхвърлиха искането на Агенцията за публичните предприятия и контрол за отмяна на решението на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата от декември миналата година. Според това решение, фирмата собственик на „Параходство Български морски флот“ АД (БМФ) – „Кей Джи маритайм шипинг“ АД, дължи на държавата малко над 25.3 млн. лева неустойка по договора за приватизация, а не претендираните 52.2 млн. лева.
Битката за санкциите бе поведена през 2017 г. от тогавашния вицепремиер Валери Симеонов, който сезира Върховна касационна прокуратура с нарочен сигнал. Той беше насочен срещу решение на Арбитражния съд, което – според Симеонов – било незаконосъобразно: базирало се върху
неправилно тълкуване и приложение на чл. 307 от Търговския закон,
отнасящ се до стопанската непоносимост. Хипотеза, съвършено неприложима по отношение на приватизационните договори.
Тогава Симеонов обясни, че са констатирани няколко сериозни нередности, които дават възможност за промяна на условията в договора за приватизация на БМФ и обяви, че решението на Арбитражния съд е незаконно, обслужва частните интереси и създава рискове за националната сигурност.
Симеонов беше категоричен , че
държавата е била ощетена с 52 млн. лв.
в резултат на фалшифицирани съдебни експертизи.
Съдебната битка между държавата и приватизатора продължи доволно дълго. А със сегашното си решение, ВКС сложи край на едногодишния спор за отмяна на арбитражното решение.
От решението на върховната „тричленка“ – с председател Боян Балевски и членове Кристияна Генковска и Анджелина Христова – става ясно, че Агенцията за публичните предприятия и контрол е направила всичко възможно за осуетяването на „този изход“ от делото, но безуспешно.
Тук е моментът да припомним, че заради първото искане на Агенцията беше сезиран Конституционният съд, с което бе направен опит за реанимиране на отменено преди повече от пет години основание за отмяна на арбитражни решения–
поради противоречието им с обществения ред на Република България.
Съвсем естествено, конституционните съдии единодушно отказаха да допуснат искането за разглеждане. В сегашното си решение самите върховни съдии признават, че дори Конституционният съд да го беше уважил, това нямаше да възстанови основанието, на което Агенцията е базирала искането си за отмяна на арбитражното решение.
От решението на върховните магистрати става ясно, че след като през юли 2022 г. конституционните съдии отказаха да се занимават с искането на Агенцията, е бил направен нов ход – отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
В настоящото решение, върховните магистрати надълго и нашироко са се аргументирали защо по спора не е относимо правото на Европейския съюз, т.е.
не е необходимо да бъде сезиран Съдът в Люксембург.
В акта си те обясняват „…предпоставка за отправяне на преюдициално запитване е съществуването на общностна норма, която има приложение към фактите в главното производство.
В случая се касае за производство по отмяна на арбитражно решение. То е проява на държавния контрол върху арбитража, поради което регулацията е повелителна.
Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 47 от ЗМТА и са насочени към проверка на процесуалноправната законосъобразност на арбитражното решение, като е изключена преценката на материалната му законосъобразност.
В това съдебно производство не се решава спор по същество, поради което и няма как да бъде приложена материалноправна норма, дори и правото на ЕС да я предвижда по отношение на спора, решен от арбитражния съд. “
Без да се спираме обстойно на записаното в сегашното решение, накратко ще обобщим, че върховните магистрати са отхвърлили искането за отмяна на арбитражното решение поради
произнасяне на арбитражния съд по въпроси извън предмета на спора,
като подробно обосновава защо това не се е случило предвид спецификата на защитата при предявен отрицателен установителен иск.
Тук е моментът да припомним, че делото пред Арбитражния съд започна през октомври 2019 г., след като Агенцията предяви претенции за неустойката, а адвокатите на „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД ги парираха, завеждайки отрицателен установителен иск. В него представителите на приватизатора, твърдят, че исканите от агенцията 52.2 млн. лв. не се дължат, защото уговорената в договора за приватизация неустойка е нищожна, а приватизаторът е изпълнил далеч повече от това, което агенцията е зачела.
С това,
историята с претенциите на държавата приключва безславно,
но все пак не е лошо да припомним началото й.
„Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД придоби 70% от „Параходство Български морски флот“ АД през 2008 година.
Чрез подписания по онова време договор за приватизация, купувачът поема ангажименти за срок от 10 години, който включва 13 групи задължения. Сред тях са тези за:
– запазване на основната дейност и статут на дружеството;
– недопускане на ликвидация и обявяване на дружеството в несъстоятелност;
– забрана за преобразуване;
– ограничения за промяна на акционерното участие и за намаляване на държавното участие в капитала на дружеството);
– задължения за инвестиции в придобиването на кораби;
– задължения, свързани с трудовоправни и социални въпроси (поддържане на предложената от купувача средносписъчна численост на плавателния състав и повишаване нивото му на заплащане);
– поддържане на средногодишно общ тонаж на корабите не по-малък от 1 300 000 DWT,
– осигуряване не по-малко от 60% от общия тонаж на корабите да плават под знамето на Република България или под знамето на друга държава – членка на ЕС или на ЕИП;
– средната възраст на корабите, които плават под знамето на Република България или под знамето на друга държава – членка на ЕС или на ЕИП, да бъде намалена под 20 години и т.н.
Тъй като през 2008 г. върху цялата икономика се стовари една от най-големите икономически кризи, тя естествено засегна сериозно международния фрахтов пазар.
Старите кораби, чиято възраст надхвърляше 15 години станаха нежелани, а застрахователите отказваха да поемат рискове за тях. В същото време за всички беше ясно, че по време на приватизацията
повече от половината кораби на БМФ бяха на върсат от над 25 години.
Тази икономическа обстановка принуждава „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, да подмени голяма част от корабите на „Параходство Български морски флот“, като ги заменя с нови – съвременни и високотехнологични, за да може дружеството да остане конкурентноспособно.
Това е и акцентът в аргументите на приватизатора, че по този начин е преизпълнил инвестиционната си програма.
Само, че не е лошо да се каже, че реално спорът между купувача и агенцията, е за поддържане на средногодишен общ тонаж на корабите на дружеството, които според поетите ангажименти в срок от десет години трябва да не по-малък от 1 300 000 DWT…
За това не е лошо да припомним и историята на самата сделка. На 8 август 2008 г. купувач на 70% от БМФ става германско-българският консорциум „Кей Джи маритайм шипинг“. Цената е 440.1 млн. лв.
В края на август 2013 г. собственик на „Кей Джи маритайм партнърс“ вече е изцяло българският партньор в сделката – „Адванс пропъртис“, обединяващ голяма част от бизнеса на братя Домусчиеви.
Купувачът се сдобива с
общ тонаж от търговски кораби 1.4 млн. DWT (дедуейт).
Един от ангажиментите по договора е към десетата година след сделката купувачът да има 1.3 млн. DWT.
Друго изискване е през 2018 г. средносписъчният плавателен състав да е 2360 души.
Инвестициите пък трябва да са 779.9 млн. лв. в кораби. Трябва да падне и възрастта на плавателните съдове.
Голяма част от тях , така и остават неизпълнени…
