След месеци спорове по темата, на финала депутатите от 48-ото Народно събрание одобриха на второ четене промени в Кодекса на труда, с които се въвежда механизъм за изчисление на минималната работна заплата, който ще гарантира плавното ѝ увеличение всяка календарна година.
Мярката беше рекламирана като грижа за хората и крачка напред по приемането ни в еврозоната, но на практика е грижа за нови вноски в бюджета, който все повече ще се задъхва от необмислени разходи. Все пак всеизвестен факт е, че фирмите масово осигуряват на минималната работна заплата, за да пестят разходи, а не в името на реалното възнаграждение.
Инициативата за промените е на „червената“ парламентарна група, но бе
одобрена компилация от предложения на БСП, ГЕРБ и „Демократична България“.
Промените предвиждат, че минимална работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Разпоредбата влиза в сила от 1 януари 2024 г., а според прогнозите възнагражденията на работниците да бъдат увеличени с до 150 лева.
Решението е противоречиво, защото предизвиква много въпроси, за които
депутатите или не са мислили, или не ги интересува.
Най-малкото, че автоматичното увеличаване на заплатите – освен популистко – е и деморализиращо. В смисъл такъв, че дори работниците да произвеждат все по-некачествени продукти, а производителността на труда да пада от месец на месец, заплатите… ще си растат ли растат!
Описана по друг начин, ситуацията изглежда така: връзването на минималната заплата към средната е супер нечестно, защото не е на база качествено свършена работа, повече часове труд и повече отговорности. Факт, който със сигурност няма да стимулира работниците да бъдат по-усърдни и да работят така, че бизнесът (им) да стане по-ефективен.
Тъкмо обратното – въпросното „връзване“ означава, че оттук нататък няма да има никакво значение кой, кога и какво работи, дали по цял ден си клати краката или не излиза от околните кръчми. Важното е, че
докато отбива номера без да го хванат, заплатата му е в кърпа вързана.
Друг е въпросът, че ако фирмите решат да намалят заплатите заради кризата или някакви вътрешни проблеми (примерно – 40% от българските компании имат песимистични очаквания за развитието на икономиката през 2023 г.), тогава средната заплата ще намалее номинално. Това обаче дали води след себе си автоматично намаляване на минималната заплата? Отговор няма…
Не без значение е и фактът, че в различните области в страната средната заплата е различна, като на някои места тя е 1200 лева.
По данни на Националния статистически институт, през третото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата за страната нараства с 0.8% и достига 1743 лева. Така че изчисляването на минималната заплата на национално ниво може и да звучи национално отговорно, но на практика си е правене на сметки без кръчмар, т.е. без отчитане на регионалните дисбаланси от сорта на…
след като в София стандартът на живот е 100 пъти по-висок, отколкото в Тутракан (да речем),
защо минималните заплати в двете населени места трябва да се еднакви? И по кой „тертип“ ще бъдат изравнени – по софийския или по тутраканския?
Да не забравяме също, че основната причина за липсата на механизъм за определяне на минималната работа заплата е хроничното неразбирателство между синдикалните и работодателските организации. Днешното решение на парламента само доналя… бензин във „вечния огън“.
Според КНСБ, депутатите не са се съобразили с европейската директива, въвеждаща понятието „адекватни работни заплати“, а фиксирането на минималната работна заплата към средната е било грешно, макар формулата да е вярна.
Бизнесът също не е доволен. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) от години възразява срещу
волунтаристичното увеличаване на минималната работна заплата
без да е налице съответното нарастване на производителността на труда. Според експертите на АИКБ, изходът от задънената ситуация (по-скоро – порочната практика) е преминаване към договаряне на минималната работна заплата чрез колективното договаряне или споразумения по браншове.
Бизнесът отбелязва и още нещо: в момента България се намира в „особен режим“ – тя се управлява според бюджета за 2022 г., действието на който беше удължено от Народното събрание. Освен това ни чакат избори, чиито изход все още не може да бъде предвиден.
„Между продължаването на действието на сегашния бюджет и главоломното увеличаване на минималната работна заплата има драстично противоречие, което е откровена заплаха за финансовата стабилност. По-точно – то е сигурна гаранция за фискална нестабилност“, коментират от АИКБ.
Решенията на парламента са подчинени на предизборната кампания, която вече е в ход. Да му мислят онези, които ще влязат в пленарната зала след 2 април…
