Москва приканва „Банк России“ да гледа по-оптимистично на икономическата перспектива на страната и да изпрати сигнал, че е готова да започне да разхлабва паричната политика в условията на продължаващата вече почти цяла година война в Украйна. Преди първото за 2023-а официално съвещание на банковия борд на 10 февруари, официални представители на правителството искат от банкерите да заявят по-ясно, че могат да понижат лихвените проценти още през тази година, твърдят запознати с обсъжданията лица.
Банковият управител Елвира Набиулина и колегите й не бяха склонни досега да намекват за каквито и да било лихвени понижения заради риска от инфлация и вместо това отбелязваха, че лихвените проценти нямат особено място за маневри.
Разногласията поставят на карта посоката на паричната политика точно когато приходите от износ на суров петрол намаляват, а военните разходи нарастват, което влошава бюджетните сметки. Руското стопанство пък е напът да отчете спад за втора поредна година през новото столетие.
В последната си икономическа прогноза от октомври 2022-а „Банк России“ посочва, че тазгодишната средна стойност на базовата й лихва ще е в диапазона 6.5-8.5 процента, което означава, че са възможни както увеличения, така и редукции.
Икономистите пък са единодушни, че руските централни банкери ще оставят без промяна – на досегашните 7.5% основната лихва за трети пореден път.
Под ръководството на Набиулина, която е на кормилото на „Банк России“ от 2013-а, институцията провежда в голяма степен независима политика. Банковият управител е водещият творец на военновременната стратегия, която опази руското стопанство относително стабилно в условията на безпрецедентните санкции на Запада. И въпреки че искаше да се оттегли след изтичането на втория й мандат след като Путин разпореди нахлуването в Украйна, руският президент номинира Набиулина за трети петгодишен срок.
Ред официални представители на руската администрация обаче критикуват „Банк России“ за лошо управление на пазарните очаквания и за, според тях, прекалено песимистични прогнози, които в крайна сметка се оказват алармиращи, твърдят добре информираните източници. Като доказателство за липсата на ценови натиск Кремъл предлага алтернативни мерки като средна инфлация, която да филтрира екстремните ценови движения и която е близо 0% от май 2022-а след резките скокове, последвали първия кръг от санкции.
„Банк России“, която последно оряза лихвените проценти през миналия септември преди да възприеме „неутрална“ политика, опонира, че по-ниската инфлация вероятно е временна и че икономическото положение е прекалено нестабилно, за да позволи по-прецизни предвиждания. Последните прогнози на банковите парични стратези бяха, че инфлацията ще падне до 4% през 2024-а от 5-7 процента през 2023-а.
Напоследък обаче руските централни банкери се съсредоточиха върху инфлационните рискове, произтичащи от бюджетните разходи, от увеличението на номиналните заплати и от недостига на работна ръка в резултат на обявената от Кремъл мобилизация за войната в Украйна. През миналата седмица пък първият заместник на Набиулина – Ксения Юдаева – заяви вероятност, че прогнозите може и да бъдат ревизирани в резултат на промените в пазара на труда, на цените на черното злато и на други фактори. Втвърдявайки тона, тя посочи, че индивидуалното потребление е потиснато не заради високите лихвени проценти, а в резултат на несигурността и на нарушените доставки.
Междувременно, руското министерство на финансите публикува на 6 февруари предварителните данни за постъпленията от суров петрол и природен газ през януари, които са паднали с 46% в сравнение със същия период на 2022-а – до 426 млрд. рубли (5.96 млрд. щ. долара).
Този срив се отдава основно на по-ниските цени на основния руски петролен сорт „Уралс“ и на спада на износа на природен газ. През миналия месец „Уралс“ се е търгувал средно за 49.48 долара за барел – доста под заложените в руския бюджет 70 долара за барел.
Правителствените разходи през януари пък са скочили с 58.7% в сравнение със същия месец на 2022-а – до 3.12 трлн. рубли, основно – заради плановете на Москва да качи военните харчове до 3.5 трлн. рубли през тази година.
Тези числа са отворили дупка в размер на 1.76 трлн. рубли (24.78 млрд. долара) в януарския федерален бюджет. За да подобри сметките, финансовото министерство обяви през миналата седмица, че ще продаде чуждестранна валута за над 2 млрд. щ. долара от 7 февруари до 6 март – почти три пъти повече от равностойността на продадените валутни резерви от 54.5 млрд. рубли през януари 2022-а.
