Попълването на „българския“ списък „Магнитски“ разбуни властовия кошер. Едни от засегнатите, като бившия финансов министър Владислав Горанов, твърдят че американците са се объркали, други, като бившия министър на енергетиката Румен Овчаров – че са натопени от свои, трети, като лидера на партия „Русофили“ Николай Малинов – че са ударени чисто политически и приемат това като добра оценка. Всеобщо е обаче очакването списъкът да набъбне предвид ударния задокеански наратив за празните ни антикорупционни приказки. Иначе казано – при съдебен произвол, диктуван задкулисно от властовата мафия, евроатлантизмът е невъзможен.
Дали обаче острият тон при визитата на ръководителя на Офиса за координиране на санкциите в Държавния департамент на САЩ Джим О`Браян ще има антикорупционен ефект освен познатия на цопване в блатото. След срещата на висшия сановник с Румен Радев и Илияна Йотова всички свързаха без уговорки санкциите с липсата на съдебна реформа. Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов призна „поредния звучен шамар за България“, а правосъдният министър Крум Зарков увери, че „време за скатаване вече няма“.
Усещането обаче е за
поредната комуникация чрез развален телефон.
Всички в хор свързват станалото с неприетите „антикорупционни закони“, каквито всъщност няма. Удобното размахване изключително на механизма за разследване на главния прокурор и най-сигурният признак, че никой не смята да посяга на съдебно-политическата корупция. А вече никой не говори и за законодателство, което да отиграва санкциите по глобалния закон „Магнитски“.
В средата на 2021 г., след като Министерския съвет прие решение и вкара в „черен списък“
засегнатите и потенциално опасни за икономиката ни
български физически и юридически лица, административните съдилища започнаха да формират практика по жалбите на потърпевшите.
Целта за съставяне на списъка с гражданите и фирмите, които имат връзка със санкционираните от американската Служба за контрол на чуждестранните активи, беше да се предпазят дружествата с държавно и общинско участие и другите разпоредители с държавни средства от попадане в обхвата на санкциите.
Най-напред беше обявено, че
българската държава спира да работи със санкционираните,
както и с всички техни контрагенти. Решението бе обосновано с общите правомощия на правителството да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Създадена бе и постоянна работна група с представители на МВР, финансовото министерство, ДАНС и НАП. Основната й задача бе да състави и да поддържа „черен списък“ с лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите по Закона „Магнитски“.
Този списък трябва да включва:
- всички физически лица (по наше скромно мнение в случая става дума за еднолични търговци – ЕТ, които в частност са най-обикновени фирми, но по принцип не са юридически лица по смисъла на Търговския закон – бел. ред.) и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от Божков, Пеевски и Желязков;
- всички техни съдружници, акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на горните юридическите лица, включени към момента и за последните 5 години;
- всички физически лица и юридически лица, допълнени по-късно в списъка.
„Черният списък“ беше уреден като публичен,
а общото наблюдение на дейностите по обновяването му бяха възложени на финансовия министър. Другите министри пък трябваше да наложат в своите ресори тотално прекратяване на отношенията с лицата от списъка „Магнитски“ отстрана на всички органи на изпълнителната власт, фирми с над 51% държавно и общинско участие в капитала, както и всички други субекти, упражняващи държавни права.
„С предприетите от правителството действия ще се сведат до минимум рисковете за страната ни в политическо и в международно отношение и за българската икономика от тези санкции на САЩ при последващо замразяване на активи в банки на бюджетни организации, държавни дружества и предприятия, блокиране на международни преводи, изключване и недопускане до участие в международни бизнес сделки, ограничаване на възможностите за търговия и други“, посочиха в съобщение от правителствената пресслужба.
Още тогава беше пояснено, че
решението се взима поради липса на нормативна рамка,
по която държавата да предприема действия в случай на санкции, наложени от органи на друга държава. Към този момент малцина се наемаха да прогнозират доколко засегнати ще са лицата в списъка. Ясно беше само, че запорирането на банкови сметки на санкционираните е основано на Закона за мерките срещу изпирането на пари. После заваляха обаче жалби, с които включените в списъка оспорваха решението на Министерския съвет пред Върховния административен съд (ВАС).
Първоначално няколко съдебни състава прецениха, че предметът на жалбите трябва да бъде разделен. В частта им, с която се оспорва решението на Министерския съвет, те да останат за разглеждане по същество пред ВАС. А в частта, с която се оспорват фактическите действия на администрацията в изпълнение на същото решение, да бъдат изпратени за разглеждане по бързата процедура пред Административен съд София – град.
Друг състав на ВАС обаче призна директното спиране на действието на решението със самия факт на оспорването му, както и правният интерес на засегнатите да оспорват пред съда решението на кабинета, с което са нарушени техни права и интереси. А на Министерски съвет е указано, че е длъжен да докаже
защо едно лице трябва да бъде включено в списъка,
изготвен в изпълнение на оспорения административен акт.
Месеци по-късно поредните решения на ВАС по жалби срещу списъка „Магнитски“ повдигнаха отново въпроса за справянето с правните последици на санкциите по едноименния американски глобален закон. В отговор на парламентарен въпрос тогавашният вицепремиер и финансов министър Асен Василев изрази очакването си в рамките на седмици да бъде внесен законопроект, по който да има активни дебати.
Което депутатите от ДПС посрещнаха с упрека, че отправял призиви за нарушение на конституцията и законите на България. И че съдът е установил незаконните действия на правителството, което прилагало някакъв американски закон и издадените въз основа на него административни актове без да се съобразява с националното законодателство. Василев пък отвърна с довода, че
самият съд указва нуждата от закон за национално приложение
на последиците от американските санкции.
Не се спори, че зaĸoнът „Maгнитcĸи“ нямa пpяĸo пpилoжeниe на наша територия, както и че правото на ЕС все още отказва да приеме екстериториалното действие на подобни актове спрямо държавите членки. Спорна остава обаче тезата, че националният списък е индивидуален административен акт, който подлежи на отмяна или обявяване за нищожен от българския съд.
Жалбоподателите твърдят, че списъкът има това качество, понеже създава и налага репресивно спрямо тях правно положение, като забранява на администрацията да им предоставя услуги. Министерският съвет пък настояваше, че решението му за списъка „Магнитски“ няма белезите на индивидуален административен акт, тъй като е вътрешноведомствен, има организационен характер и е насочен към органи и ведомства в изпълнителната власт, а не към конкретни физически или юридически лица.
Иначе казано –
решението на кабинета не е едностранно властническо волеизявление,
насочено пряко към правната сфера на други правни субекти извън органите и ведомствата, посочени в него като адресати. Това е различно от посочените като свързани със санкционираните лица български граждани и дружества и затова те нямат правен интерес да оспорват министерското решение. Наложената от съда практика е обаче в полза на санкционираните.
Според нея макар и непосочени в решението на кабинета за приемане на списъка, а само в самия списък, лицата в него имат правен интерес да оспорват двете части, които в цялост представляват засягащ неблагоприятно правата им единен властнически акт. А Министерският съвет няма компетентност да го постанови, тъй като общото му конституционно правомощие в областта на ръководството и осъществяването на външната и вътрешната политика е само рамково и не му вменява конкретни права и задължения.
Като неоснователно е оценено и
позоваването на кабинета на Конвенцията на ООН срещу корупцията,
тъй като този акт отрича правото за налагане на екстериториалност. Принципът е, че нищо в конвенцията не дава право на държава – страна по нея да упражнява на територията на друга държава юрисдикция или функции, които са изключително право на компетентните органи на последната. Тоест – прилагането на конвенцията изисква предприетите от задължената държава мерки да са в съответствие с основните принципи на вътрешното ѝ право и правна система. Освен това решението на кабинета не е постановено и в изпълнение на двустранен договор, който да е възприет за съответстващ на договора за функциониране на Европейския съюз.
Но и това не е всичко. Освен нищожно, решението на кабинета със списъка към него
беше обявено и за подлежащо на отмяна като неправилно.
Както заради противоречието му с европейски регламенти относно неприложимостта на екстериториалните закони в границите на съюза, така и заради неяснотата относно истинската му цел. Казано накратко – наложените от САЩ мерки са обосновани със значителна роля в корупционни схеми, докато в решението на кабинета такива данни няма. В добавка, въпросното решение нарушава и правото на защита на включените в списъка лица, защото на тях не им е предоставена абсолютно никаква информация по въпроса.
В крайна сметка съдът не отрича възможността за въвеждане на национална уредба за отразяване на чужди екстериториални закони, нито правото на ЕС я забранява. Проблемът е, че я няма както у нас, така и в Европа, което
практически изключва вероятността ние да сме първопроходници в тази област.
Съюзът paзpaбoтвa cвoй coбcтвeн вapиaнт нa „Maгнитcĸи“, c ĸoйтo дa бopи c ĸopyпциятa, а в няĸoи oт дъpжaвитe в EC имa сходно зaĸoнoдaтeлcтвo. Други страни членки смятат обаче, че нормативните им уредби са достатъчни в тази насока.
Така прозвучалата в тогавашния парламентарен дебат оценка, че „това ще е висш пилотаж от правна страна, за да се случи този законопроект“, увисна във въздуха. Раздадените на депутатите от временната комисия „Магнитски“ проектотекстове така и не бяха официално оповестени, а конкретиката беше основно в наименованието – Закон за защита на извънтериториалните последици от санкционното законодателство на трети страни. От народните представители се очакваха становища и предложения, но въпреки настойчивите покани на тогавашния правосъдните министри Янаки Стоилов и Иван Демерджиев, видими резултатите няма.
Трудността на подобна задача пролича още в колебанието как да бъде регламентиран нормативният отговор на закона „Магнитски“ – с промени в различни закони или с приемането на нов нормативен акт; тези регулации в закон ли да бъдат „вкарани“ или в подзаконовата нормативна уредба. Единство има само по въпроса, че
националната правна уредба трябва да е съобразена
и действащите, и с бъдещите актове на европейското право.
Тъкмо поради тази причина български евродепутати поставиха въпроса пред Европарламента и Еврокомисията, но нито получиха някакъв конкретен отговор, нито някой обеща да им отговори след година-две, примерно. Общоевропейска позиция по темата също не се задава в близко бъдеще. Инак, българският списък „Магнитски“ продължава да си съществува, че и се разширява, макар и отменен от съда като нищожен. И реално
няма пречка за приемането на нов акт
и допълването му в бъдеще – ако не с решение на кабинета, то с вътрешноведомствени актове.
Американските санкции също са налице и частните субекти са свободни да преценяват свързаните с тях рискове и последици. С други думи – държавата не може да гледа безучастно заплахата за публичния и банковия сектор, като междувременно за борбата с корупциата има предостатъчно налични механизми, които не биват прилагани. Тъкмо това каза О`Браян с думите си за празните ни приказки.
