На втората година от началото на процедурата за избор на български представители в Европейската прокуратура квотата ни е отново непопълнена. След първоначалният наплив, посрещнат с отказ за одобряване на много от кандидатите, интересът взе да намалява, за да се стигне до оставки броени месеци след заемане на длъжността. А подалите ги се завръщат на по-високи длъжности в националните правораздавателни структури.
Миналият месец стана ясно, че делегираният прокурор Бойко Калфин приключва с евро кариерата, за да я замени с повишение във Върховната касационна прокуратура. Прокурорската колегия, която е била наясно с рокадата, реагира едва след като министърът на правосъдието Крум Зарков получил писмо за нея от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши с искане представяне на нова кандидатура.
Калфин изкара две години в наднационалната структура, след като беше един от първите одобрени, но изглежда е ползвал стажа си там само като трамплин за издигане до висш прокурор у нас. Към този момент българската квота в европрокуратурата от 10 души беше близо до запълване с налични 9 делегирани прокурори. Междувременно Кьовеши поиска обаче нарастването й до 15 човека с мотива за сериозното натоварване предвид изпратените от България редом с Италия най-голям брой дела за източване на евро средства.
Проведените досега конкурсни процедури са 4, като Колегиумът на Европейската прокуратура все още не се е произнесъл по резултатите от последната. Тенденцията за отказ от работата сочи обаче спад на интереса, като тепърва ще става ясно дали това е български феномен. Оставката на Бойко Калфин беше последвана от тази на Елена Попова, която пък се завръща като административен съдия. Нещо повече – почти всички действащи или избрани, но все още неодобрени български европрокурори са участвали или участват в процедури за повишаване у нас. А офиса ни към европрокуратурата напускат и служители от администрацията.
Служебният правосъден министър реагира с предложение Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да изслуша ръководството на българския офис на Европейската прокуратура, ръководен от Теодора Георгиева и заместника ѝ Димитър Беличев. Кадровиците се дърпат обаче да разглеждат проблема с мотива, че европрокуратура има свои органи и делегираните прокурори са длъжни да се отчитат пред тях. Главният прокурор Иван Гешев се позовава на заявката на Кьовеши да извърши проверка има ли проблем в българския офис, след което при наличие на такъв да го постави пред ВСС от името на евро структурата.
„Както знаете, Министерството на правосъдието внесе и Народното събрание прие промени в закона, с които по същество се осигурява максимална независимост на европейските делегирани прокурори. Те функционират при минимален контакт с българската прокуратура. Не виждам какви са законовите правомощия да изпитваме ръководството на българския офис и наистина вървим по тънък лед. От една страна говорим за независимост, а от друга – се намесваме в тяхното функциониране. Това е странно и опасно за правосъдието и върховенството на закона“, заяви Гешев.
Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков пък отигра ситуацията с аргумента, че този проблем трябва да се разглежда в прокурорската колегия, защото съдиите нямат общо с него. Остана вариантът правосъдният министър да предложи подобен дебат за следващо заседание и тогава въпросът да бъде обсъден. Зарков пък на свой ред се застрахова с уговорката, че не вижда лошо да се проведе дискусия по бюджетни, материални и кадрови въпроси. Засега остават догадките на какво се дължи текучеството – прекалено много работа, недостатъчно заплащане или липса на възможности, на каквито магистратите у нас са свикнали.
В крайна сметка от офиса на Кьовеши обявиха, че изпращат проверка на българския екип, в рамките на която да бъдат проверени условия на работа. В разговор със Зарков румънката настояла българските власти да направят подобрения с цел създаване на реално независима административна структура за офиса на европрокуратурата в София. Кьовеши поискала спешно назначаване на разследващи полицаи в него и номиниране на кандидати за множеството вакантни позиции. Отправена е и молба за съдействието на прокуратурата за извършване на проверката.
Досега българските делегирани прокурори са постигнали само една осъдителна присъда, при това условна и по споразумение с обвиняемия – бивш служител на Държавен фонд „Земеделие“. Достигналите до съдебна фаза дела са няколко, а близо 150 са на етап разследване. Следващият месец европрокуратурата ще излезе с доклада за свършеното във всяка от страните членки.
