Последният предложен вариант на механизъм за разследване на главния прокурор – то да бъде възложено на директора на Националната следствена служба, не се харесва на Европа. Отрицателното становище по внесените и гласувани на първо четене в Народното събрание законопроекти в тази насока засяга този на „Възраждане“ и е дадено от Комитета на министрите след заседание, на което е обсъдено изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека на делата „С.З. срещу България“ и „Колеви срещу България“.
В становището се казва, че този механизъм не осигурява независимост на разследването, тъй като шефът на следствието се избира, назначава и подвежда под отговорност от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, доминирана от главния прокурор. Незнайно защо е подминато обаче ключовото обстоятелство, че проектът на „Възраждане“ предвижда изваждане на Националната следствена служба от структурата на прокуратурата, като са приведени солидни исторически аргументи от правната уредба след Освобождението.
Същевременно Комитетът на министрите е приветствал законопроекта на служебния кабинет „Донев“, който предвижда разследването на главния прокурор да се води от временно назначен на прокурорска длъжност висш съдия. Изразено е и съжаление, че този законопроект не е одобрен от парламента окончателно, като е отправен призив за завършване на законодателния процес в тази насока. Обстоятелството, че този механизъм е в колизия с конституционната ни уредба, която не допуска съдия да има разследващи функции, е отразено с приканване на българските власти да представят свой анализ за евентуална необходимост този механизъм „да се усъвършенства допълнително чрез конституционни изменения на един следващ етап“.
Указанието е това да стане след консултации, „за да се преодолеят ограниченията, дължащи се на конституционни пречки, като се гарантира, че той е годен да отговори пълноценно на резолюция на Комитета на министрите от 2019 г. и на последващите я решения“. Същевременно е отправен апел българските власти „да избягват приемането на каквито и да било разпоредби за автоматично отстраняване от длъжност на председателите на върховните съдилища, което би могло да застраши независимостта на тези съдии“.
В становището са засегнати и проблемите с избора на членове на Висшия съдебен съвет. Първият е свързан с липсата на промени в съдебния закон, които да ограничат възможността парламентът да избира магистрати за членове на Прокурорската колегия. Вторият проблем е, че депутатите така и не попълниха парламентарната квота в новия състав на кадровия орган. Подчертано е задължението на Народното събрание „незабавно да избере нови членове на ВСС“, както и „да се предприемат всички възможни стъпки за провеждане на този избор по начин, който да позволи ефективно намаляване на влиянието на главния прокурор върху новия ВСС“.
