Общо 87 стандарта за дигитални умения и компетенции на ключови длъжности за предприятия в 16 сектора на икономиката разработи експертен екип в рамките на проект „Готови за дигитална трансформация“. Той се осъществява от Българската стопанска камара в партньорство с Министерството на труда и социалната политика и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Проектът е финансиран със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 и с него ще се повишават специфичните дигитални умения на работната сила в 16 икономически дейности/поддейности по КИД 2008.
Разработването на компетентностните профили е предшествано от анализи на потребностите от дигитални умения в секторите, включени в проекта. „Анализите показаха, че само 19 на сто от заетите покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях ключова длъжност“, посочват от Българската стопанска камара.
В компетентностните профили са описани общо 762 дигитални компетенции, 2994 единици знания, 2998 единици умения, 2992 поведения и 2131 примери за използване. Включените в профилите общи дигитални компетенции са 385, а специфичните са 377. Сред общите дигитални компетенции най-голям е делът (29.8%) на грамотността, свързана с информация и данни, следвани от компетенциите, свързани с комуникация и сътрудничество, безопасност, решаване на проблеми и създаване на дигитално съдържание. Най-много специфични компетенции се отнасят до грамотността, свързана с информация и данни (35.5%), следвани от компетенциите за създаване на дигитално съдържание, тези за решаване на проблеми, комуникация и сътрудничество и безопасност.
Близо 70 процента от изискваните в профилите нива на владеене са за „напреднало“ и „високо специализирано“ ниво на дигитална компетентност. Това е индикатор за променящия се характер на труда, променящата се специфика на изпълняваните задачи на работното място и динамично нарастващите изисквания към дигиталните умения в условията на преход към цифровизирани работни места, отбелязват от БСК.
На този фон, малко над една трета от заетите в изследваните икономически сектори притежават само базова дигитална компетентност – минимални дигитални умения, свързани с ползването на по-широко приложими унифицирани софтуерни продукти и дигитални технологии като Windows, Word, Excel, PowerPoint, работа с Outlook, работа в Internet, работа с дигитални платформи за комуникация и други. Това е показател за качеството и резултатите от базовата подготовка – образованието и професионалното обучение.
Над 40% от изследваните лица имат в една или друга степен проблеми с дигиталните умения, което неизбежно рефлектира върху качеството на тяхната работа, върху пригодността им за заетост и способността им за успешен преход на пазара на труда. Около 15% от изследваните лица имат задълбочаващи се проблеми с дигиталните умения, което ги приближава към отпадане от пазара на труда, дигитална изолация, социално и цифрово неравенство.
Наблюдават се значителни различия (цифрово неравенство) в нивото на дигитална компетентност между различните икономически сектори, както и между отделните предприятия в рамките на един сектор. Нивата на дигитална компетентност са в пряка зависимост, както от различията в степента на зрялост на използваните технологии, така и от политиките на предприятията в развитието на човешките ресурси.
„За съжаление, няма достатъчно развита практика в предприятията да се оценява нивото на текущите дигитални умения на персонала. Обръща се повече внимание на технологиите, но не и на хората. В този контекст разработените инструменти за оценка са много полезни“, отбелязва Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, който е с основна роля за разработването на компетентностните профили.
Според експертите, ангажирани в проекта на БСК, изискванията към дигиталната компетентност все повече ще нарастват. Нивото на дигитални умения изостава от темпа, динамиката в нарастване на изискванията на пазара на труда. Масовото обучение по базови дигитални компетентности, донякъде ще подобри състоянието, но няма да отговори на реалните потребности на предприятията и заетите лица.
