Европейският съюз най-сетне си даде сметка, че след като успешно сведе енергийната си зависимост от Москва до санитарния минимум, може да изпадне в нова зависимост. Например – от Съединените щати, Азербайджан, Алжир и всички останали държави, с които на пожар държавите членки сключиха споразумения миналата есен.
След като спаси положението за момента, Брюксел се ориентира към дългосрочната перспектива – възобновяемите източници, които – според
единодушно одобрената Зелена сделка,
трябва да заиграят все по-голяма роля в националните енергийни миксове.
Европейската комисия, шведското председателство на Съвета на ЕС и Европейският парламент решиха късно вечерта в сряда (29 март), че до 2030 г. държавите членки на ЕС трябва да получават 42.5 на сто от енергията си от възобновяеми източници като вятър и слънце. Досега целта беше след 17 години блокът да произвежда 32% от енергията, която потребява, от възобновяеми източници.
Споразумението призовава и за по-бързи процедури за издаване на разрешителни на ниво ЕС, както и възможността
държавите да намалят с 20% възобновяемия водород,
използван от индустрията. Това може да става при определени условия, например – вместо възобновяем бъде използван „нисковъглероден водород“ *.
За да постигне на новата цел, ЕС се нуждае от допълнителни инвестиции в размер на 113 милиарда евро.
Другого важно решение, взето в Брюксел, бе реабилитирането на ядрената енергетика като средство за декарбонизация на блока.
Франция в последния момент поиска да получи признание за технологията, която смята за почти равна на вятърната и слънчевата. Страната си спечели някои отстъпки, позволявайки на ключовия си ядрен сектор да играе ключова роля в производството на водород, нужен за декарбонизирането на тежката индустрията.
България този път е на страната на победителите.
По принцип страните от блока са разделени на два лагера – проядрен алианс, който включва Франция, България, Хърватия, Чехия, Финландия, Унгария, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия и Словения, а другата група – на поддръжниците на възобновимите източници, е водена от Германия.
Природозащитни групи от целия континент реагираха незабавно на новините от Брюксел и
обявиха сделката за „разочарование“.
Според тях целта от 42.5% е недостатъчна, за да се избегне сривът на климата и да се премине към 100% микс от възобновяема енергия.
Например, групата Climate Action Network Europe, която е коалиция от над 170 неправителствени организации, настоя за по-силни действия в областта на климата и
обвини европейските политици в липсата на амбиции.
Енергийни анализатори пък реагираха като казаха, че това решение е много закъсняло. Според тях блокът е трябвало да тръгне по този път още след 2008 г., когато Русия е започнала да се намесва активно в политиката на съседни страни, като Молдова и Грузия.
Червена лампа е трябвало да бъде и
незаконното анексиране на Крим през 2014 година.
Вместо това страните от блока доверчиво са продължили да разчитат на руските доставки и че Москва при всякакви обстоятелства ще спазва договорите си.
Въпреки тези критики, Брюксел заслужава похвала за тези решения, защото по-ниската цел от 42.5% ВЕИ-енергия – въпреки всичките си критики от страна на климатичните активисти и щенията им са най-малко 45% – има огромен шанс да бъде постигната.
Освен това,
Брюксел успя да помири Германия и Франция,
чийто раздор бе на път да провали срещата.
Спорът между две от най-големите икономики в Европейския съюз избухна миналия месец, след като Берлин блокира в последния момент важна сделка за забрана на продажби на автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 година. Франция незабавно осъди това решение.
На свой ред правителството на Макрон в Париж побесня, когато Европейската комисия обяви, че ядрената енергия не е „стратегическа“ за декарбонизацията и няма да получи европейски субсидии, което твърди и Германия.
Трябва да се признае, че Брюксел умело реши проблема и заложи на по-ниска, но възможна цел.
_____________
* Бел. ред: Според европейската дефиниция, „нисковъглеродният водород“ включва водород с произход от изкопаеми горива, получен чрез улавяне на въглероден диоксид, и водород, произведен с електроенергия, със значително намалени емисии на парникови газове от целия жизнен цикъл на производството, в сравнение със съществуващото производство на водород.
