Ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева обяви, че глобалният икономически растеж ще се забави на фона на интензивните действия на централните банки, насочени към овладяване на инфлацията.
Тя предупреди, цитирана от АП, че продължаващото забавяне на икономическия растеж в почти всички развити държави се очаква да доведе до отслабване на глобалната икономика с три процентни пункта. Георгиева добави, че световният растеж вероятно ще остане на нива около 3% през първата половина на следващото десетилетие, което е най-ниската средносрочна прогноза от 90-е години на ХХ век насам и е далеч под средната прогноза за растеж от 3.8% през последните две десетилетия.
„От историческа гледна точка растежът остава слаб както в краткосрочен, така и в средносрочен план“, посочи шефът на МВФ.
Кристалина Георгиева отправи предупреждението си по време на събитие, организирано от Politico в Meridian International Center във Вашингтон, няколко дни преди предстоящата среща на МВФ и Световната банка в столицата на САЩ, където ще се съберат политици от цял свят, за да обсъдят най-належащите проблеми на световната икономика.
Това забавяне на икономическия растеж ще навреди на всички – особено на най-уязвимите хора и страни, подчерта Георгиева.
Очаква се държавите с ниски доходи да претърпят двоен шок заради високите разходи по заемите им и спада в търсенето на техния износ. Това може да доведе до увеличаване на бедността и глада, отбеляза Кристалина Георгиева.
„Около 15% от страните с ниски доходи вече са в затруднено положение, а други 45% са изправени пред висока уязвимост по отношение на дълга“, посочи ръководителят на МВФ, като призова по-богатите държави членки на Фонда да подкрепят за по-слабите страни.
В същото време въпреки мрачните перспективи за икономическия растеж, високата инфлация означава, че централните банки ще трябва да продължат да повишават лихвените проценти, отбеляза Георгиева.
Тя предупреди, че ако банковата система се разклати, политиците ще трябва да взимат тежки компромисни решения, избирайки между инфлацията и защитата на финансовата система. „Те трябва да бъдат по-бдителни и по-гъвкави от всякога“, категоричен бе председателят на Международния валутен фонд.
Кристалина Георгиева обърна внимание, че независимо от опитите на централните банки по света да овладеят инфлацията, глобалната икономика става все по-уязвима и нейната крехкост застрашава финансовата стабилност и влияе отрицателно върху икономическия растеж.
„Сега финансовата система, както банковата, така и небанковата, се изчиства, но това не означава, че не съществуват уязвимости“, поясни Кристалина Георгиева. Миналата година предполагахме, че не може лихвените проценти да са се повишили толкова много, след като са били ниски толкова дълго време, и да няма уязвими места. Нещо трябваше да гръмне, призна Кристалина Георгиева.
Тя прогнозира, че влошаването на отношенията между Запада и Русия може да доведе до загуби в търговията между 200 милиарда долара до 7 трилиона долара или между 0.2-7% от световния Брутен вътрешен продукт.
Глобалният растеж спадна почти наполовина миналата година до 3.4%, тъй като въздействието на руската инвазия в Украйна се разпространи в световната икономика, спирайки внезапно започналото възстановяването от COVID-пандемията.
Въпреки че се очаква нововъзникващите пазари в Азия да отчетат значително увеличаване на производството си, като прогнозите са, че Индия и Китай ще съставляват половината от целия растеж през 2023 година, за останалите 90% от развитите икономики по света се очаква забавяне.
Ръководителят на МВФ обаче изключи вероятността от глобална финансова криза, въпреки проблемите в банковия сектор в САЩ и Швейцария.
Тя призова държавите да действат по-консолидирано, за да не засилват продължаващата фрагментация на световната икономика.
От МВФ вече предупредиха, че геополитическата фрагментация, водена от напрежението между САЩ и Китай, рискува да навреди на световната икономика, като преките чуждестранни инвестиции все повече се насочват към обединени блокове от държави.
Георгиева призова страните да бъдат по-прагматични по отношение веригите на доставки.
Кристалина Георгиева повтори предупреждението си от януари, че по-дългосрочната търговска фрагментация – включително ограниченията върху капиталовите потоци и международното сътрудничество – могат да намалят глобалния брутен вътрешен продукт с до 7%, което се равнява на общото годишно производство на Германия и Япония.
Тя се позова на глава от доклада за световните икономически перспективи, публикуван на 6 април, в който се посочва, че геополитическото напрежение може да струва на световната икономика 1% от БВП през следващите пет години. В дългосрочен план той може да „изяде“ и 2% от БВП при липса на икономически растеж.
