Британските икономисти, които по време на пандемията придобиха известност като прогнозираха коректно инфлационния скок преди когото и да било, отново бият тревога. Ръстът на паричното предлагане във Великобритания, еврозоната и Съединените щати буксува и те интерпретират това като предупреждение за рецесия и дефлация. Централните банкери повишават лихвените проценти прекалено дълго и, ако т. нар. „монетаристи“ се окажат отново прави, тяхното мнение ще е в разрез с официалното. Становищата са на британския икономист Саймън Уорд – икономически консултант на британско-американската група за управление на активи Janus Henderson, и на Тим Конгдън – съветник на бившия британски премиер Маргарет Тачър.
Анализите на двамата експерти се различават от общоприетия консенсус, че икономиките започват да нарастват и че инфлацията е резултат от шокове в предлагането и от цените на енергията. За монетаристите обаче растежът и инфлацията са функция на количеството пари в обращение и на скоростта на обмен – колко пъти сменят собствениците си. Тези мерки в момента сочат спад.
Конгдън и Уорд посочваха, че щедрите програми за парично подпомагане на централните банки и резките лихвени редукции по време на пандемията са причинили двуцифрен ръст на предлагането в Съединените щати и Европа. Година по-късно инфлацията е над целевите равнища и на път към 10 процента.
В момента паричното предлагане се свива.
В еврозоната шестмесечното равнище на индекса на „широките пари“ М3, който включва депозитите и еквивалентните на кеш инструменти с до три години срокове до падежа, е най-слабо от 2010-а след приключването на финансовата криза. Индексът на „тесните пари“ – кеш и депозити оувърнайт, е отрицателен за първи път от раждането на валутния блок през 1999-а, твърдят стратези на „Ар Би Си кепитъл маркетс“.
Във Великобритания реалният ръст на М4 – кешът и пасивите в британски лири със срок до пет години – е паднал дълбоко под тренда, твърди Уорд. „Годишните равнища на растеж на широките пари в Обединеното кралство и еврозоната са далеч под средните стойности от миналото десетилетие, свързани с по-ниските от целевите инфлационни нива“, посочва експертът. И допълва, че „това е изключително тревожно и предполага рецесия, липса на инфлация и дефлация“. По оценка на икономисти от „Номура“ пък наблюдаваната напоследък редукция на американския индекс М2, измерващ парите в обръщение плюс доларите в банките и по сметки на паричните пазари, показва, че Федералният резерв е натиснал прекалено рязко паричните спирачки.
За да овладеят най-високата инфлация за последните четири десетилетия централните банки повишиха лихвите най-бързо от 80-е години на миналия век и свиват паричното предлагане, за да анулират парите, които напечатаха. Конгдън споделя, че паричните данни показват, че те е трябвало да прекратят лихвените повишения по някое време. Уорд пък иска официалните власти да спрат да вталяват балансите си чрез изтегляне на паричните стимули и дори да помислят за „сериозно“ понижение на лихвените проценти.
Падащото парично предлагане може да предполага дефлация, но може също да е резултат от последната банкова криза и от нестабилността на финансовите пазари, предизвикана от агресивния цикъл на лихвени увеличения. „Роял бенк ъф Канада“ смята, че парите на еврозоната просто се прехвърлят към други области на банковата система, но дори и да е вярно, „генерирането на заеми и на пари се забавя драматично в блока на еврото“. Тенденциите са по-обезпокоителни в Съединените щати, където депозитите „напускат банковата система“ и оказват „ликвиден натиск“ върху кредитните институции.
За Уорд банковите трусове заплашват да влошат спазъма на паричното предлагане, защото кредиторите започват да се дистанцират от риска и да ограничават кредитирането. За Конгдън проблемът е достатъчно сериозен и изисква промяна на рамката на централните банки. Той смята, че „Федералният резерв, Европейската централна банка и „Бенк ъф Инглънд“ са виновни за далеч над целевите инфлационни равнища, под които в момента се гърчат стопанствата“. И допълва, че „имат вина и за рецесиите, които ще сполетят икономиките от средата на 2023-а“.
