Висшият адвокатски съвет подкрепи искането за ревизия на Изборния кодекс, отправено до Конституционния съд от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Конституционното дело беше образувано в края на януари за повечето атакувани текстове. Не беше допуснат за разглеждане въпросът относно правото само на част от живеещите в чужбина българи да имат избор между гласуването с хартиени бюлетини или с машини. Става въпрос за ограничението да се гласуване само с хартия при подадени в секцията под 300 заявления или гласували под 300 души на последните избори. Тази част от искането КС не допусна с мотива, че се е произнасял по въпроса с Решение № 9/2021 г., когато обяви че машинното гласуване не е противоконституционно.
В останалата част искането на ПП – ДБ беше допуснато за разглеждане, като основен е именно въпросът за превръщането на машинното гласуване в отпечатване на бюлетини. В искането на партньорите се сочи, че с оспореното изискване броенето на бюлетините от машините да не става автоматично, а да се извършва от комисиите, правното значение на машинното гласуване юридически е сведено до средство за отпечатване на нов вид „хартиена бюлетина от машинно гласуване“.
Освен това вносителите твърдят, че промените в кодекса са наложени след като той е „тотално прекроен“ на второ четене и така основните текстове са приети само веднъж през пленарна зала – на второто четене. Тезата на ПП – ДБ е, че опорочаването на процедурата и атакуваните разпоредби са в разрез с основни конституционни принципи и стандарти като правовата държава, равенството на гражданите пред закона и защитата на избирателното право. Становището на Висшия адвокатски съвет е в подкрепа на вносителите, като е заета аналогична позиция – че превръщането на машините, които трябваше да гарантира значително по-висока надеждност на вота, в обикновени принтери поставя под съмнение честността и прозрачността на изборния процес.
„Превръщането на скъпоструващите и високотехнологични машинни терминали в обикновени принтери на бюлетини поставя под съмнение честността и прозрачността на изборния процес, тъй като от една страна няма гаранции за сигурността на отпечатването, трайността на печата и защитата от грешки при него (напр. при изчерпване на хартията, тонера и т.н. консумативи), които биха могли да доведат до формално отчитане от машинния терминал на даден вот като „редовно подаден“, без обаче да е налице неговото нормално отпечатване върху „бюлетина от машинно гласуване“, която по-късно да бъде преброена и вотът – отчетен. Същевременно, законодателят е оставил възможността в паметта на машинните терминали да се съхраняват данни за подадения вот и преференция от всеки избирател, но липсва механизъм, при който при нередовно отпечатване на бюлетина от машинно гласуване, те да бъдат достъпени и вотът на избирателя – зачетен“, се казва в становището.
Според висшия орган на адвокатурата съществуващият ред за отчитане на машинния вот до последните промени в Изборния кодекс е бил значително по-добър, като включително е допускал контролна проверка на машинно отчетените и преброени резултати посредством сравняване с разпечатаните контролни разписки. С последните предизборни промени тази възможност е премахната, което води до противоречие между реда и смисъла на гласуването чрез специализирани устройства.
Стига се практика до лоша разновидност на гласуването с хартиени бюлетини, поради значително по-малкия размер на бюлетините от машинно гласуване и липсата на сигурност в тяхната четимост или на това, което е било отпечатано върху тях. Същевременно изборните правила не допускат повторно машинно гласуване, независимо от основанията за това. За дискриминационна е сочено и ограничението само получили над 4% от действителните гласове на последните проведени парламентарни избори да получават достъп до изходния код и документацията на системата за електронната система за машинно гласуване.
„От създадената така неравнопоставеност очевидно няма легитимна потребност, нито с нея може да бъде обоснована пропорционалност, а по-скоро е налице противоречие със заявения дух на закона за гарантиране на прозрачност и честност на изборния процес. Последното няма как да се постигне чрез изключване на част от участниците в него от съществени процеси, имащи за цел да им дадат възможност да се уверят в честността на и сигурността на машинното гласуване и равнопоставеността на всички участници в него“, се казва в становището.
Конституционен проблем е отбелязан и в пускането на отпечатаната от машината бюлетина в специална кутия за машинното гласуване, тъй като избирателят не може да вота си чрез повторно гласуване с машина. Преди последните изменения кодексът е предвиждал разпечатването на контролна разписка, докато актуалните предвиждат „бюлетина от машинно гласуване“, което води до правна несигурност в предлаганите формулировки. Висшият адвокатски съвет изразява несъгласие и отпадането на разпоредбата, с която се предвиждаше експериментално дистанционно електронно гласуване. Атакуван е и бонусът за водачите на листи при преференциалното гласуване.
„С изненада констатираме липса на аргументи в искането на вносителите досежно дискриминационните и откровено противоконституционни разпоредби на чл. 278, ал. 5 и чл. 437, ал. 5 (т.нар. „защита на водача на листата“, при която „по право“ за него, заедно с личните му преференции, се броят и тези бюлетини на партийната формация, в които липсва изрично посочена преференция), чл. 254, ал. 1 (водачество на две листи). Последните макар и предмет на законодателни предложения за отпадането им по реда на законодателни изменения в хода на приемането на последните изменения в ИК с мотиви именно за евентуална противоконституционност и направени от народни представители, подписали и настоящото искане до КС и отхвърлени в зала от мнозинството, приело така атакуваните разпоредби, за съжаление не са намерили място в отправеното до КС искане“.
