През март годишната инфлация у нас се забави до 14% спрямо 16% през февруари. Това сочат данните на Националния статистически институт. Това е най-ниската инфлация на годишна база от март 2022 г. насам, когато тя беше на ниво от 12,4%.
На месечна база обаче има повишение на потребителските цени с 0,5% спрямо февруари 2023 г., когато инфлация нарасна с 0,8%. Инфлацията от началото на годината (март 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2,6%, докато средногодишната инфлация за периода април 2022 – март 2023 г. спрямо април 2021 г. – март 2022 г. е 16,5 на сто.
За един месец цените услугите в хотелския и ресторантьорския бизнес са нараснали с 1.2%, алкохолът и цигарите са поскъпнали с 1.1%, стоките за дома – с 1%. Цените на храните са се повишили с 0.9 на сто, на здравните услуги – с 0.8%, на съобщенията – с 0.7%, на образованието – с 0.3%. Поевтинели са облеклото и обувките – с 0.8%, транспортът – с 0.7%, жилищните и комуналните услуги – с 0.5%, развлеченията и културата – с 0.5%.
Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) през март пък нараства с 0,6% на месечна база, докато хармонизираната потребителска инфлация на годишна база се забави до 12,1% от 13,7% през февруари, достигайки най-ниското ниво от април 2022 г. насам.
Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от Европейския съюз. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната.
Индексът на цените за малката кошница се повишава през март с 0,3% спрямо февруари, когато нарасна с 1,2%, като от началото на годината се повишава с 3,0 на сто.
През март цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва: увеличение с 0,3% при хранителните продукти (след ръст с 2,4% през февруари), при нехранителните стоки увеличението е с 0,2%, докато цените на услугите се повишават с 0,1 на сто спрямо февруари.
