Нова наредба, която е пусната за обществено обсъждане, ще уреди работата на централния регистър за проследимост на храните. Проектът й описва функционирането му, обхвата, реда и сроковете за подаване и получаване на информация от този регистър по веригата за доставки на ниво търговия на едро в страната.
Предвижда се той да работи като организирана и поддържана от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) информационна система, с цел осигуряване на проследимост на определени храни и напитки. Регистърът ще осигурява достъп до актуална информация в реално време за движението на хранителните продукти по цялата верига на доставки като обхваща всички етапи – от производство до дистрибуция.
В системата, информация ще се подава от бизнес операторите и изброените в наредбата държавни институции. Съгласно проекта, основните данни, които ще се събират в Централния регистър са тези, свързани с реализацията на храната по веригата на доставки на ниво търговия на едро. Такива са, например, данни за произведени, преработени или получени от страни членки на Европейския съюз или от внос храни, при тяхното първо пускане в стокооборот, информация при последваща дистрибуция на храната, както и допълнителни данни относно храните – количество бракувани храни, технологични фири и загуби от друг характер.
Достъп до Централния регистър
за проследимост на храните ще имат посочените в наредбата институции, както и бизнес операторите, които са задължени да подават данни. Предвиден е специален ред, по който други институции, както и бизнес оператори могат да подадат заявление за предоставяне на достъп до информационната платформа. Предвижда се информацията, събрана в системата да се ползва само от държавните институции, а бизнес операторите единствено да въвеждат изискуемите данни по електронен път, без да могат да извършват справки в базата данни.
Сред предвидените данни, които ще се събират в регистъра са получени и доставени количества, търговец на едро, производител/износител, получател. Според становище на Комисията за защита на конкуренцията, регулация, която „изисква или поощрява да бъде обменяна или публикувана информация за обем продукция, цени, продажби или разходи на производителя“, може да представлява ограничение на конкуренцията. Споделянето на стратегическа търговска информация може да има ограничаващо въздействие върху конкуренцията, тъй като намалява стопанската
независимост на пазарните агенти при вземане на решения и премахва стимулите им да се конкурират.
Стратегическата информация може да бъде свързана с цени (действителни цени, отстъпки, увеличения, намаления, формули и модели за ценообразуване), клиенти или потребители, производствени разходи, капацитет, произведени количества, реализирани обороти, приходи от продажби, качество на продукция, маркетингови планове, поети рискове, инвестиции, технологии, нововъведения и други. В тази връзка, според оценката на Комисията за защита на конкуренцията, е от изключителна важност предвиденото в чл. 13 от Проекта, информацията в регистъра да бъде достъпна само за съответните държавни органи, тъй като противното би означавало бизнес операторите да имат достъп до чувствителна търговска информация, което би представлявало ограничение на конкуренцията.
В описаната в чл. 7 от Проекта процедура за включване в информационната система на Централния регистър, която се отнася и за бизнес операторите, е предвидено към заявлението да се приложи и списък на оправомощените лица, които ще обработват, подават и получават тази информация. Това може да създаде правна несигурност при тълкуването на Наредбата във връзка с чл. 13, отбелязват от Комисията за защита на конкуренцията. Поради това от КЗК посочват, че чл. 7, ал. 2 следва да се прецизира, така че да е категорично ясно, че бизнес операторите нямат достъп до информацията в регистъра.
Сред изброените в Проекта на наредба институции, които предоставят и получават информация в регистъра, е и Комисията за защита на конкуренцията. Предвидено е те да предоставят по електронен път в регистъра информация, имаща отношение към проследимостта на храните, в съответствие с данните, поддържани в администрираните от тях информационни системи. От КЗК обаче отбелязват, че не поддържат информационна система, имаща отношение към проследимостта на храните. Така че регулаторът би могъл да предоставя в регистъра информация при възникнала необходимост единствено на прието решение по прилагането на Закона за защита на конкуренцията, което по някакъв начин има отношение към проследимостта на храните.
