„История за три икономики“ – така е озаглавено първото изследване на Съвета за икономически анализи, създаден в началото на 2023 г. с постановление на Министерския съвет и заложен в Плана за възстановяване на устойчивост. Проучването бе представено днес, на 24 април, в Гранитната зала на Министерския съвет на специална пресконференция.
Автор на първия анализ е главният секретар на Съвета – доц. Пламен Ненов. Той е завършил Националната Априловска гимназия в Габрово. След това продължава обучението си в смятания за абсолютния център на макроикономическата наука – университетът MIT в Съединените щати. Понастоящем е преподавател в BI Norwegian Business School в Осло .
При представянето на доклада служебният министър на европейските средства Атанас Пеканов, който е председател на Съвета, направи уговорката, че по принцип няма икономически модели, които да отговарят на пълната реалност, те са опростено представяне на света, но са полезни, защото помагат на политиците, взимащи решения да стигнат от началната до крайната точка. Те са базата, на която могат да се дават предложения на икономическите институции, като се имат предвид контекстът и традициите.
Заглавието „История за три икономики“ е вдъхновено отчасти от „Повест за два града“ на Чарлз Дикенс, обясни доц. Ненов. Той добави, че първата икономика е в София, където икономическата активност нараства по-бързо, отколкото в останалата част на страната. Втората и третата икономика са тези на общините извън София, където едната група населени места се представя сравнително по-добре икономически, а другата група е с трайно потисната икономическа активност.
Атанас Пеканов допълни, че вероятно би могло да се говори и за история на три скорости. Той открои като важни параметри, както икономическата активност, така и разликата в дивергенцията по отношение на заетостта – т.е. не е важно само колко отделните градове произвеждат като БВП, но и каква е тяхната икономическа активност, защото в повечето от случаите заетостта по области е доста далече от тази в София.
Териториалните икономически дисбаланси за измерени по девет критерия:
1. реалната средна годишна работна заплата и отношение заетост-население в трудоспособна възраст по области;
2.реалната средна годишна работна заплата и отношение заетост-трудоспособно население за три групи области – съответно с ниска и с висока безработица, и в София и околността;
3. динамика на заетостта;
4. динамика на трудоспособното население;
5. БВП на глава от населението за три групи области -съответно с ниска и висока безработица, в София и околността;
6. общини с висока безработица за поне една година в периода 2006-2013 година;
7. реална средна годишна работна заплата и отношение заетост – трудоспособно население за четири групи общини, по-конкретно: София и околността; общините с ниска и висока безработица, и големите градове;
8. динамика на заетостта за четири групи общини, по-конкретно: София и околността; общините с ниска и висока безработица, и големите градове;
9. европейски фондове и трансфери от централния бюджет на глава от населението за четири групи общини, по-конкретно: София и околността; общините с ниска и висока безработица, и големите градове.
Анализът завършва с пет обобщаващи наблюдения:
1. Значителното икономическо раздалечаване между София и останалата част на България през XXI век превръща българската икономика в икономика на две скорости.
2. Заетостта извън София се намира в траен застой след кризата от 2009 година. Следователно отношението заетост-население извън София се възстановява само частично, като основен
фактор за „възстановяването“ е демографският.
3. Извън София и околността се наблюдава сериозно разминаване между ръста на местния БВП и ръста на трудовото възнаграждение.
4. Трансферите от ЕС са насочени основно към София или по-малки общини с ниска безработица, отколкото към местни пазари на труда с потисната икономическа активност.
5. Фискалните трансфери от централния бюджет реагират слабо на задълбочаващите се регионални икономически неравенства, като се наблюдава относително ниско ниво на споделяне на рисковете между регионите.
Накрая от Съвета за икономически анализи завършват с препоръката: В България е необходимо провеждането на всеобхватна регионална икономическа политика.
След представянето на анализа последваха въпроси. Основният от тях бе как да се промени преразпределението на парите от бюджета, за да се намалят разликите в развитието на София и останалите региони.
Атанас Пеканов отговори, че според него правилното политическо решение би било по-голяма част от европейския ресурс да премине извън София. Той допусна, че вероятно в някакъв начален етап на еврочленството ни е било правилно икономиката ни да се развива по начина, по който е в момента, защото в София е бил най-големият потенциал за усвояване на евросредства – тук са били съсредоточени и институциите, и университетите, и развойната дейност. Но според него тази стартова позиция не трябва да задълбочава и не трябва всичко да е концентрирано в столицата. Пеканов добави, че все пак има и рискове някои региони да не могат да спазят крайните срокове по различните европрограми, тъй като принципно те не са много дълги и тук служебният министър даде пример с Плана за възстановяване и устойчивост, който е реално две години и половина.
От своя страна доц. Пламен Ненов бе категоричен, че темата за общинските бюджети и взаимодействието, трансферите между общините и централния бюджет е изключително сложна. Чисто теоретично обаче той застъпи тезата, че би трябвало да се положат усилия за споделяне на рисковете между общините, защото те са с различна изложеност на определени икономически шокове, като например различни бедствия. Ето защо е добре принципно тези рискове да не бъдат поемани само от общините, а да бъдат споделяни през системата на централния бюджет.“
Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Силвия Георгиева обърна внимание, че на всички нейни колеги от общините е известно, че ползването на средствата от програмите за европейска солидарност не само че не са изравнили регионалните дисбаланси, а дори напротив – задълбочили са ги.
Георгиева обаче приветства изследването на СИА. Тя цитира любимия си учен фантаст Уилям Гибсън, който казва: „Бъдещето е вече тук – просто е неравномерно разпределено“ и коментира, че подобни анализи и реални политически решения могат да променят ситуацията.
По думите й всеки анализ, независимо дали е направен от държавна структура, от академичните среди или от независими анализатори в посока на търсенето на решения, е полезен и допринася затова обществото по-добре да разбира проблема.
А той идва на първо място оттам, че общинските бюджети нямат абсолютно никаква фискална връзка с местното икономическо развитие. Българските общини не получават преотстъпени преки данъци от централния бюджет – т.е. общините не получават част от данък общ доход или данък печалба.
Собствените приходи на българските общини се формират от три данъка с фискално изражение – данъкът върху недвижимите имоти, данъкът върху моторните превозни средства и данъкът за възмездно придобиване на имущество.
Според Силвия Георгиева промяна, изразяваща се в преодоляване на неравенствата, би имало, ако се създаде фискална връзка между общинските бюджети и местното икономическо развитие. Това може да стане, като общините започнат да получават като преотстъпени данъци част от приходите от данък общ доход и данък печалба.
„Това е моделът, по който работят всички държави членки на ЕС – особено скандинавските държави, където между 40% и 65% от данък общ доход постъпват пряко в общинските бюджети“, обясни Георгиева. Тя добави, че у нас, в България, за съжаление няма такава обвързаност и това се констатира като проблем всяка година в годишните доклади на Европейския семестър, на икономическите прегледи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), включително в последния – представен в София на 4 април.
„Нашата организация вече е готова с анализ и математически модел на база данни, които са ни предоставени от Министерството на финансите за 2019 година за разпределението на данък общ доход по общини и по-конкретно какъв би бил фискалният ефект върху общинските бюджети, ако през 2019 г. 20% от тези постъпления плюс 10% от корпоративния данък бяха влезли в местните „хазни“.
„В България общинските бюджети са почти изцяло зависими от трансферите на централните бюджети. В момента по приключени отчетни данни за 2021 г. 80% от нашите бюджети са трансфери и само 20% са от собствени приходи, върху които ние можем да влияем с решение на нашите общински съвети“, обясни Силвия Георгиева.
„В случай, че бихме получили част от преките данъци като трансфери, така, както е скандинавският модел, то местните бюджети ще разполагат с пряка фискална връзка с бизнеса и кметовете на общини ще имат мотивация да въздействат по-пряко върху местното икономическо развитие“, продължи Георгиева. По думите й кметовете биха били много по-мотивирани, включително с инструменти от типа на Инспекцията по труда, да контролират начина на изплащане на възнагражденията в местните икономики, тъй като част от платените данъци ще остават в техните бюджети.
Това ще има пряк ефект и върху изсветляването на икономиката – нещо, за което и от ОИСР ни размахали пръст, тъй като 50% от възнагражденията в България са все още на минималната работна заплата, прогнозира Георгиева. Тя подчерта, че освен всичко друго от ОИСР са ни обърнали внимание, че е необходимо да направим и актуализация на данъчните оценки, която не е променяна от въвеждането си през 1997 година.
След обширния коментар на Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините доц. Ненов обясни, че действително след 2007 г. от Централния бюджет няма преотстъпване. Преди 2007 г. такова е имало и то е варирало – през 1992 г. е било 70% за общините и 30% за централния бюджет. След това в периода от 1992 г. до 2002 г. е било петдесет на петдесет, а след това – през 2003 г. е било 100% за някои общини, 37.4% – за други, 14.5% – за трети. След това – за периода от 2004 г. до 2007 г. няма информация какво е било разпределението в проценти. По думите на доц. Ненов така се нарушават стимулите и не може да се говори за споделяне на рискове.
Повече за анализа може да намерите на сайта на Съвета.
