На днешното заседание на тристранката, което започна в 10.00 часа в Министерския съвет, членовете му не приеха законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 година.
Припомняме, че председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество е социалният министър Лазар Лазаров, заместник-председатели са президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов и председателят на АКИБ – Васил Велев. Членове на тристранката са министърът на финансите – Росица Велкова и представители на КНСБ, Българската стопанка камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Съюза за стопанска инициатива.
В началото на срещата министър Лазаров представи участниците от страна на държавата – заместник-министърът на финансите Людмила Петкова, временно изпълняващият длъжността управител на НЗОК – д-р Йорданка Пенкова, началникът на политическия кабинет на министъра на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК – доц. Момчил Мавров, управителят на НОИ – Ивайло Иванов и заместник-министър на труда и социалната политика – проф. Емил Мингов.
При представянето на Проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2023 г. д-р Йорданка Пенкова посочи, че увеличението към касовия отчет за 2022 г. е 607 млн. лева.
Пенкова обясни, че за 2023 година средствата от здравноосигурителни вноски ще бъдат увеличени с 527 млн. лева и са общо 4.286 млрд. лева. Тя посочи, че към началото на 2023 г. здравноосигурените български граждани, записани при общопрактикуващите лекари, са 5.721 млн. души и на тази база е изчислено, че бюджетът на НЗОК е в размер на 7 млрд. лева.
В разходната част е най-голямо увеличението в здравноосигурителните плащания – за тях са предвидени 6. 553 млрд. лева, което представлява увеличение с 822 млн. лева, като по видове плащания съотношението е запазено като при предходни години. За медицински дейности са предвидени 4.336 млрд. лева. За лекарствени продукти парите ще са 1.692 млрд. лева.
С решение на Надзорния съвет и по настояване на притежателите за разрешение на употреба за лекарствени продукти за 2023 г. ще има увеличение в параграфа за лекарствени продукти за домашно лечение – в това число и за лекарствени продукти, които се прилагат в болнична помощ извън цената за клиничните пътеки. Става дума за допълнителни 60 млн. лева спрямо 2022 година.
Пенкова отбеляза, че спрямо миналата година има намаление на парите с 30 млн. лева в областта на медико-диагностичните изследвания. През миналата година е имало завишение, което е било близо 100% заради извънредната обстановка с COVID-пандемията. Пенкова обърна внимание, че независимо от коронавируса миналата година са останали неусвоени 60 млн. лева в частта за медико-диагностичните изследвания, въпреки че по този вид здравно плащане самите дейности са били увеличени с 18 процента.
След последвалата дискусия стана ясно, че тристранката не постига съгласие по Закона за бюджета на НЗОК за 2023 година.
Основните критики срещу него бяха в посока, че реалният ръст в бюджета на НЗОК е около 600 млн. лева, като той е недостатъчен, още повече, че е имало предварителни очаквания, че той ще бъде един милиард лева.
Друга основна критика бе, че в проектозакона за бюджет на НЗОК липсват политики. С предложените изменения не се променя философията на бюджета, а се продължава установилата се трайна тенденция да се запазва структурата на здравноосигурителните плащания, при които у нас публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП са недостатъчни- те са около 4.6%, докато в други страни в Европейския съюз става дума за между 7 и 11 процента.
В резултат на това разходите, които се покриват с директни плащания от пациентите, са повече от два пъти по-високи в сравнение с тези в други страни членки на Европейския съюз. Освен това доплащанията в България за здравеопазване са около 49% от общите разходи, докато в страните от ЕС са не повече от 20 процента.
За 2022 г. разходите за лекарства за сметка на населението надвишават 3 млрд. лева или 75% от общия разход за лекарства и оптика. Продължават и диспропорциите в размера на вноските, които държавата прави за осигурените от нея лица и тези от реалния сектор – в бюджета за 2023 г. размерът на осигурителните вноски, които прави бизнесът са средно 120 лева, а държавата внася за осигурените от нея лица не повече от 60 лева на човек.
