„Представеният за обсъждане в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. повтаря практиката от предходните години да не се планират конкретни политики за ограничаване на деформациите в здравеопазване и ограничаване на недоволството от състоянието и резултатите от работата на системата“, посочват от Българската стопанска камара.
Според БСК с предложените изменения и допълнения не се променя философията на бюджета, а се продължава установилата се трайна тенденция на запазване на структурата на заложените здравноосигурителни плащания. С разпределението на допълнителните средства в приходната част отново се запазва наложилата се от години структура на разходите на НЗОК.
В допълнение, въпреки правените през годините предложения, продължава практиката на заседанието на НСТС да се предоставя проект за бюджет на НЗОК, непридружен от отчет за резултатите от дейността на здравната система след приключване на предходната бюджетна година.
Общата оценка за проекта за Закон за бюджета на НЗОК за 2023 г. е, че не се създават условия за реформиране на системата и за подобряване качеството на здравното обслужване на населението. Мотивите на камарата за подобна оценка са следните:
Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4.6%, при средно за страните от Европейския съюз 7-11%. Запазването на сравнително нисък дял на публичните средства за здравеопазване и липсата на реформи в здравеопазването не позволява да се повиши качеството на обслужване и възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ. Ограничени са възможностите за мотивация и задържане на медицинския персонал и особено за повишаване на неговата квалификация.
В резултат на тази политика, разходите за директни плащания от пациентите (за услуги, консумативи, лекарства, медицински изделия и нерегламентирани плащания) са повече от два пъти по-високи от съответните разходи в ЕС.
Доплащанията у нас са около 49% от общите разходи, докато в страните от ЕС са не повече от 20%. За 2022 г. разходите за лекарства за сметка на населението надвишават 3 млрд. или 75% от общия разход за лекарства и оптика.
Продължават диспропорциите в размера на вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея лица и тези от реалния сектор. В бюджета за 2023 г. размерът на осигурителните вноски, които прави реалният бизнес, е средно 120 лв., а за осигуряваните от държавата лица е не повече от 60 лв.
Ниската ефективност на здравните услуги е резултат от деформираната структура на здравния сектор. Българското здравеопазване продължава да е концентрирано в болничната мрежа. Болничните заведения предоставят услуги, които в повечето държави от ЕС се извършват амбулаторно. Липсват политики за увеличаване на дела и размера на разходите за извънболнична помощ, за сметка на прехвърляне на дейности от болничната помощ. В бюджет’ 2023 делът на средствата за болнична помощ се запазва около 50%, при средни равнища в ЕС от около 30%. Относителният дял на средствата за извънболнична дейност отново се запазват около 12,5% при средни равнища за ЕС от 26-28%.
Тревожно е финансовото и кадровото състояние на общинските болници, голямата част от които са пред фалит. Наложителни са политически и законодателни мерки за стабилизиране на тяхната дейност.
От години констатацията в докладите на ЕС е, че у нас съществуват високи размери на корупция в системата и примиряване с деформациите в здравеопазването. Тревожна е тенденцията обхватът на регламентираните плащания постоянно да се разширява, а размерът на нерегламентираните плащания при оказване на медицинска помощ да е много голям.
БСК подържа становището си, че дейностите по администриране на процесите, свързани с договаряне, отпускане, заплащане, предоставяне и контрол на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) за хора с увреждания не следва да се изпълняват от НЗОК. Има достатъчно убедителни основания в подкрепа на нашето становище. Камарата предлага при предстоящото реформиране на управлението на социалния сектор тази дейност да се ситуира на подходящо място.
С оглед гореизложеното БСК се въздържа от подкрепа на представения проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.
