Партия „Възраждане“ явно поизчерпа темите, по които да се заяжда и да печели точки на чужд гръб, затова започна да вади старите скелети от гардероба. През октомври м.г. формацията внесе 48-ото Народно събрание законопроект, според който български медии, получаващи финансиране от чужда държава, трябва да се регистрират като чуждестранни агенти. Сега, когато 49-ия парламент явно няма какво друго да прави, Костадин Костадинов и хората му решиха да уплътнят работното му време и в петък отново предложиха приемането на отдавна забравения проектозакон за чуждестранните агенти.
Лидерът на партията Костадин Костадинов обясни пред журналисти в парламента, че целта на предлагания от тях законопроект е да наложат законов ред, който да доведе до изсветляване на медиите. Според него целта е прозрачност – както по отношение на истинските собственици на медиите, така и за финансирането на партиите и на неправителствените организации във всичките им разновидности.
„Имаме нужда от яснота по този въпрос и смятаме, че с нашия законопроект това ще се случи. Надяваме се да не се случи това, което стана в Грузия, където излязоха точно американските агенти да протестират. По този начин те самите се осветляват”, каза Костадинов.
Той явно пропуска факта, че само в столицата на Грузия
над 15 000 души моментално излязоха на протести
по повод обсъждането на подобен нормативен акт. А в бивша съветска република, чието население е едва 3.7 милиона души, да има чак толкоз платени американски агенти си е повече от абсурдно. И започва да прилича на „възражданска“ закачка с класиката „Опасен чар“: грузинец – американски агент, грузинец – американски агент, грузинец…
Другият му аргумент е, че в обществото валят обвиненията за това, че редица партии, фондации, медии и обществени организации
прокарвали чужди интереси срещу заплащане
и затова било крайно време да стъпим на основата, която ни дава Европейската комисия. Костадинов посочи, че момента Брюксел започва процедура по приемането на директива, която да регламентира работата на чуждите агенти в Европейския парламент.
Тук също има някакво недоразумение.
Европарламентът наистина променя вътрешния правилник за външно влияние – като реакция на скандала „Катаргейт“, който избухна след хващането на настоящи и бивши евродепутати с подкупи от Катар и Мароко, платени им да въздействат върху политиката на институцията. Този подход беше определен като
„дипломация на чековата книжка“.
Новият правилник ще изисква декларации от евродепутатите за всички срещи с групи по интереси с чужди представители, преходен период, през който бившите законодатели не могат да лобират, както и повече светлина върху подаръците от чуждестранни партньори. Целта е прозрачност, а не лов на вещици.
Разбира се, най-силният аргумент на „Възраждане“ е, че такъв закон вече съществува в Съединените и щати, където се използва доста успешно. Това вече е вярно, защото въпросният нормативен акт действа в Щатите от… 1938 година. Неговата цел обаче също е по-различна от онова, което си представят Костадинов и хората му. Според авторите на US-закона, американското общество трябва да е наясно, ако в оформянето на общественото мнение участват хора и организации, които
действат от името на чужди държави и организации.
Така че законът изисква съответните организации да осигурят прозрачност на действията и финансирането си, но не им забранява да изразяват различни идеологии и позиции.
По данни на Factcheck.bg, в момента отвъд Атлантика са регистрирани 504 чуждестранни агенти, сред които
има 8 български дружества и групи лица.
Русия пък въведе Закон чуждестранните агенти през 2012 г. чрез промяна в Закона за неправителствените организации. Кремълското законодателство изисква неправителствените организации, които се занимават с политическа дейност и са финансирани от чужбина, да се вписват в специален регистър за чуждестранни агенти. Организациите трябва да докладват подробно за своята дейност на властите и да допускат финансови проверки. Неспазването на закона се наказва с тежки глоби или две години затвор.
След руската инвазия в Украйна, този закон започна да служи
главно за разчистване на сметки с политически опоненти.
Благодарение на удобните му разпоредби, бе закрита дори най-старата правозащитна група в Русия – „Мемориал“, която разследва престъпленията на Сталин. Общо, за една година под ударите на този закон попаднаха около 30 организации и медии, като на много от тях се наложи да заработят в чужбина. Сред репресираните като чуждестранни (т.е. вражески) агенти в Русия, са: нидерландската разследваща медия „Белингкат”, немската „Дойче Веле“, руският независим телевизионен канал „Дождь“, американската „Свободна Европа” и много други.
Последният лош опит за налагането на този закон е в Грузия. На 7 март парламентът прие на първо четене законопроект за „чуждестранните агенти“, одобрен от проруската управляваща партия „Грузинска мечта“.
Според законопроекта, медиите и неправителствените организации
с над 20% чуждестранно финансиране,
задължително се регистрират като „агенти на чуждестранно влияние“.
Прозападно настроените грузинци се притесниха, че ако законът бъде одобрен окончателно, това ще бъде сериозна пречка за присъединяването на Грузия към ЕС и ще върне страната в руската орбита на влияние.
В отговор на приемането на закона, пред парламента в Тбилиси се събраха близо 15 000 протестиращи и две денонощия по-късно
управляващата партия оттегли законопроекта от парламента.
Във въпросния закон няма нищо лошо, но зависи как ще се прилага и какви цели стоят зад него. Няма нищо лошо, разбира се, че Костадин Костадинов иска прозрачност и ясна отчетност. Важно е обаче да бъдат посочени мотивите и докъде ще се простира този закон. И най-важното – дали ще чрез него ще бъдат преследвани и репресирани инакомислещите.
Всъщност, защо лидерите на „Възраждане“ не се откажат от този проект и не пренасочат аргументите и усилията си за приемането на далеч по-необходимия закон за лобирзма? Неговият първи проект поне отлежава в деловодството на парламента най-малко от четвърт век…
