Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към март 2023 г. е отрицателно в размер на 662,4 млн. лв. (0,4 % от прогнозния БВП). Това съобщиха от Министерството на финансите На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет. Салдото се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 641 млн. лв. и по европейските средства в размер на 21,4 млн. лева. За сравнение, за първото тримесечие на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 294,7 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 957,2 млн. лева. Продължава тенденцията от първите два месеца на годината ръстът на разходите (27 на сто) значително да изпреварва ръста на приходите (18,6 на сто), което е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо миналата година.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март са в размер на 14.69 млрд. лева.
Постъпленията нарастват с 2.31 млрд. лв. спрямо отчетените към март 2022-а. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 2.35 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 47 млн. лв. спрямо отчетените за същия период година по-рано.
Данъчните постъпления (включително приходите от осигурителни вноски) са в размер на 11.82 млрд. лева.Паричните постъпления от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1.94 млрд. лв. спрямо отчетените за същия период на миналата година, като формират 80,4 на сто от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 1.43 млрд. лв. и нарастват със 178,7 млн. лв. спрямо отчетените към март 2022-а. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 5.70 млрд. лв. (ръст от 508,7 млн. лв.). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и други данъци) са 1.08 млрд. лв. (в т. ч. 552,5 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) или ръст от 690,4 млн. лв. на годишна база. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 3.61 млрд. лв., което представлява ръст от 564,2 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на 2022-а.
Неданъчните приходи са 2.44 млрд. лв. (ръст от 413,2 млн. лв., 20,4 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 434,1 млн. лева.
Разходите по КФП
(включително вноската на България в бюджета на ЕС) към март възлизат на 15.35 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към март 2022 г. бяха в размер на 12.09 млрд. лева. В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите три месеца на миналата година с 3.26 млрд. лв. (27%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии (+1.05 млрд. лв.), както и в частта на разходите за издръжка (652,6 млн. лв.), за персонал (628,2 млн. лв.), за субсидии (604,8 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на ел. енергия, разплащане на задължения по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Нелихвените разходи са в размер на 14.60 млрд. лв. (ръст от 3.24 млрд. лв., 28,6 % спрямо отчетените към март 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са 13.66 млрд. лева. Капиталовите разходи (включително нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 929 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 7 млн. лева. Лихвените плащания са за 303,1 млн. лв.(спад с 32,7 млн. лв. спрямо същия период на 2022 г.).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 март от централния бюджет, възлиза на 455,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на Европейския съюз.
Размерът на фискалния резерв към края на март е 12.6 млрд. лв.,
в т.ч. 12 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
