Арктика, която дълго време оставаше встрани от геополитиката, може да се превърне в арена на сблъсък на стратегически интереси между Запада и Русия, отбелязват от Bloomberg.
Според публикацията, статуквото на Арктика с ниски нива на конфликтност „е под заплаха“ и това ще окаже влияние върху научното сътрудничество в региона, „което процъфтява след края на Студената война“. Конкуренцията за арктически ресурси – може би милиони барели петрол и богати минерални залежи – се засилва, пише Bloomberg.
Отбелязва се, че „управлението на Арктика внезапно е поставено под въпрос в резултат на изолацията на Русия“. Заседанията на Арктическия съвет са спрени от миналата година. „Никой не знае какво точно ще се случи след 11 май, когато Русия трябва да предаде „стола на председателя“ на Норвегия“, се казва в статията.
Посланикът за Арктика в Дания Томас Винклер отбелязва, че Руската федерация остава член на съвета във всеки случай и следователно „по принцип“ ще участва във всякакви решения или действия.
По-рано Норвегия обяви началото на преговори с Руската федерация за предаване на председателството на Арктическия съвет. Говорителят на норвежкото правителство Мортен Хоглунд казва, че е „оптимист“ относно перспективите за постигане на компромис – като същевременно отбеляза, че предаването на правомощията след изтичането на руското председателство през май 2023 г. вероятно ще се извърши във виртуална форма.
Според представителя на Норвегия, основната задача за страната ще бъде запазването на самия формат на Арктическия съвет. През март председателят на Комитета на висшите служители на Арктическия съвет – посланикът по специалните задължения на руското външно министерство Николай Корчунов, заяви, че военната активност на НАТО в Арктика тревожи Русия.
