Госпожо Митева, какви, според вас, са основните практически стъпки като чиста технология от процеса по въвеждане на еврото по веригата от участници – БНБ, търговски банки, регулаторни органи?
– Отговаряйки на този въпрос, още веднъж искам да подчертая, че решението за влизане на България в ЕС с подписване на договора за присъединяване, въвеждането на валутния борд и влизането в ERM II са политически решения, които в различните години са били провокирани от големи задължения на правителството на България през 1996-1997 година. Решението от 2020 г. пък беше резултат от желанието на правителството да направи поредната стъпка към стабилност на публичните финанси и на банковата система. Както и на възможността за достъп на България до огромния ресурс на ЕЦБ и желанието да не се повтарят банковите кризи в България от 1996-а и фалита на банка през 2014 година.
БНБ има голяма и активна роля при изготвянето на предложенията до министерството на финансите (МФ) и на парламента за законови изменения във вида, в който са необходими за прилагане на еврото като паричен инструмент в България. Това са редица закони за БНБ, за еврото и други актове, без които няма да е възможно въвеждането на новата парична единица.
Практическото въвеждане на евробанкноти и монети е дълъг, сложен и скъп процес за всички участници – БНБ и търговските банки, които оперират технически с парите в обращение. Една от изключително важните стъпки в тази посока е Меморандума за разбирателство за производството на евромонети в България, подписан на 6 декември 2022-а с Европейската комисия и с председателя на еврогрупата.
Организирането на логистиката и доброто и ефективно взаимодействие между БНБ, търговските банки с техните клонове и банкомати, както и клиентите на банката – търговци и физически лица, налага наистина много сериозна, отговорна и бърза оперативна реакция на всички участници. Колкото повече се забавят тези процеси и се размиват отговорностите, и най-вече – твърдото убеждение на всички отговорни лица и институции в този процес, толкова по-скъп ще стане той.
В България има 5663 банкомати и 1855 клона на банки. Очакванията на БНБ са към декември 2023-а да има около 27 млрд. лева в обращение. Това означава сериозна и ефективна логистична организация от страна на БНБ и търговските банки, за да организират три месеца преди и шест месеца след въвеждането на еврото в обращение зареждането с евромонети и банкноти на каси, банкомати, включително и в търговските обекти, клиенти на банките. Голяма част от този процес е коректно разписана в Закона за еврото, който беше предложен за всенародно обсъждане от служебното правителство, и, който, както разбирам, до един месец вероятно ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание.
Клиентите на банките могат да спят спокойно, защото всички техни вложения, депозити, инвестиции и съответно кредити и кредитни карти в деня на приемане на еврото автоматично ще бъдат обменени в системите на банките по валутния курс 1,95583 лева за едно евро, точно колкото е съотношението в Закона за валутния борд и така както беше потвърдено от парламента през 2021 година.
Как ще се променят регулациите и ще настъпят ли изменения при въвеждане на еврото като парична единица в България е другият въпрос, който вълнува бизнеса и гражданите. Никой от договорите, които те имат с банките, няма да се променя, включително и клаузи като цени на продукта, който ползват. Това са въпроси, по които трябва много и задълбочено да се обяснява, за да могат клиентите на банките да имат спокойствие за своите средства.
Какво показва международният опит, по-специално на страните, които, подобно на България, са били в борд преди да станат членове на еврозоната, както и на последната приета в блока на еврото съседна държава – Хърватия?
– Пример за такива държави са Прибалтийските страни Естония, Литва и Латвия, които успешно се присъединиха към еврозоната, замествайки своите валутни бордове с колективната монетарна политика на ЕЦБ. Страните с автономни парично-кредитни политики, като Чехия, Полша, Унгария и Румъния се намират в принципно различна ситуация.
От историята на присъединяване на държавите, които са били във валутен борд и са въвели еврото можем да видим, че при тях това се е случило без проблеми и без увеличаване на инфлация и на цените. Същото важи и за Хърватия, която прие еврото на 1 януари 2023-а и въпреки очакванията и спекулациите на част от търговците в страната, доведе до бърза, навременна реакция на хърватското правителство за овладяване на инфлацията. Създаден беше сайт, в който всеки гражданин можеше да даде индикация, ако има разминаване или увеличаване на цената на стока или услуга и така се спряха тези спекулативни намерения. Инфлацията, както показаха и много от нашите медии, се е повишила само с 0.2% през януари 2023-а към декември 2022 година!
Как бихте оценили световната икономика и, в частност, стопанството на еврозоната: накъде ще върви инфлацията, ще продължат ли големите централни банки да качват лихвите, какви са шансовете за рецесия?
– Много сложен и комплексен въпрос, който получава допълнение и развитие почти всеки ден с нестабилността на световните пазари, колебанията в цените на суровините, макар и на доста ниски нива в последните месеци и седмици, фалитите и изкупувания на вече четири банки в САЩ, и най-вече – покупката на „Креди Сюис“ от „Ю Би Ес“ в Европа.
Многобройни и увеличаващи се по брой и сериозно отражение фактори влияят върху световната и европейската политика.
Източна Европа определено е в по-тежка ситуация от страните в Западна Европа и това се вижда особено в последната година по отношение на инфлацията. В Румъния, Полша, Чехия, Унгария, прибалтийските републики и останалите държави от региона през последните месеци цените растат средно с по-бързи темпове, отколкото в страните от западната част на ЕС. Поради по-ниския стандарт на живот в тези държави и по-скромния размер на работната заплата, който в България е 59% от средното трудово възнаграждение в ЕС, натискът върху населението е много по-голям.
Най-висока в целия ЕС е инфлацията в Унгария, която през последните месеци надхвърли 25%, въпреки опитите на правителството да ограничава цените през цялата 2022-а и през тази година. В Чехия и страните от Балтийския регион инфлацията се движи около 20 на сто. Разбира се, факторите, най-вече в прибалтийските държави, имат различна тежест, тъй като те са директно зависими и са част от енергийната система на Русия. До голяма степен това е и основният фактор за високата инфлация и в другите страни от Източна Европа — енергийната зависимост от Русия поради малките отворени икономики.
Средно за източните държави от ЕС инфлацията е около 16-17%, докато на запад към края на миналата година спадна под 10 на сто. Напоследък ножицата дори леко се разтваря: въпреки че като цяло инфлационният натиск в ЕС започна да спада, в източния край на континента той се оказва по-устойчив.
Благоприятен ли е моментът за присъединяването на България към еврозоната като икономическа конюнктура, предвид високата инфлация и увеличението на лихвените проценти, които влошават показателите на страната ни по критериите за прием?
– От теоретична гледна точка България се намира в изключително изгодна позиция за въвеждане на еврото. Първо, степента на интеграция, измерена като дял на търговията с еврозоната, е много висока. Второ, България практически няма какво до губи като автономност на паричната политика поради липсата на такава.
Парадоксално, при присъединяване към еврозоната страната ни придобива автономност в смисъл, че обективно ще прилага колективната парична политика на ЕЦБ, при пълното отсъствие на такава понастоящем.
В частност, ще бъде възстановена функцията на кредитор от последна инстанция на БНБ по отношение на търговските банки: БНБ ще може да купува български държавни ценни книжа и да управлява паричния пазар.
И още – ще намалеят минималните задължителни резерви на търговските банки и ще се облекчи кредитирането на реалния сектор, ще се повиши доверието в страната и ще се ускори притока на преки чуждестранни инвестиции, ще намалеят и загубите от прекомерни чуждестранни валутни резерви.
Единствените допълнителни разходи ще бъдат свързани с участието в Европейския стабилизационен механизъм, но те са незначителни в сравнение с предимствата.
Големият въпрос е дали България отговаря на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната.
От началото на 2022-а страната ни не покрива всички критерии поради по-високия инфлационен темп в сравнение със страните от еврозоната: 11.6% годишно към април спрямо 7% в страните от еврозоната. Към 2022-а България покрива критерия за 3% бюджетен дефицит – при нас той е 2.9 процента.
В момента големият политически дебат е как да бъде приет Закона за бюджета: дали с предложения от служебния кабинет дефицит от 6.4% от БВП или с 3%, за да може България да поеме политически ангажимент да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г. с изпълнен критерий към 2023-а и 2024 година.
По отношение на държавния дълг за страната ни той е 23% от БВП – далеч под 60%, изисквани от Маастрихт и много под дълговете на други държави дори и в еврозоната. Дългосрочният лихвен процент на БНБ е 2,77% и е под референтната стойност на еврото от 3.75% към момента, с очаквания за ново повишаване на лихвените проценти от ЕЦБ с 0.25% или 0.5 процента.
Коридорът за валутния курс е 0.15%, а при нас, както знаем, при валутен борд отклонението е 0 процента.
Отговорът е колкото по-бързо нашата малка отворена икономика се присъедини към семейството на развитите държави в ЕС, толкова по-бързо българските заплати ще достигнат европейските нива, българските фирми ще имат достъп до по-ниските нива на финансиране в еврозоната и икономиката ни ще се развива на много по-бързи обороти поради достъпа до големи инвестиции за повишаване на ефективността.
