Клоунада по време на безвремие

Докато български фирми от дървопреработващия сектор се гърчат, дружество със 100 лв. капитал получава дървесина без търг и конкурс. 

От години темата за експлоатирането на българската гора за пълненето на частни джобове и особено тази за износа на дървесина в чужбина е повод за подозрения и скандали. Но какво по-добро време за развихряне в тази посока, ако не сега – когато контролът по върховете на държавната администрация

се дави в подмолните боричкания за следващата власт?

Тези дни един „избор“ на Исмаил Моллов за директора на Държавно ловно стопанство „Дикчан“ предизвика истински скандал.

Началникът на стопанството в Сатовча, което е част от Югозападното държавно предприятие, е предоставил износът на 650 куб. м. специален асортимент дървесина за Гърция, но

без да проведе необходимия за целта търг.

Бенефициентът на сделката е софийското дружество „Силвърстоун трейдинг платформ“ ЕООД, което е регистрирано с капитал от 100 лева. Негов собственик е лицето Спиридон Константинос Демос.

Като оставим настрана фактът, че на административния адрес на фирмата, посочен в Търговския регистър, се помещават още 13 дружества, а публично достъпните фирмени финансови отчети от последните години са повече от скромни…

Това, разбира се, не е попречило на началника Моллов (обитаващ държавния шефски стол заради квотата на ДПС) да употреби една удобна  клауза в Наредбата, която – както той казва – „разрешава“ на  Югозападното държавно предприятие – с благословията на министъра – да сключва договори, засягащи специален асортимент.

Да, такава разпоредба наистина съществува, но опитът на Моллов да внуши, че министърът е разрешил „югозападната далавера“ удари на камък, тъй като в

Министерството на земеделието научиха за случая от нас.

От пресцентъра на ведомството много ясно ни обясниха, че далеч не е необходимо министърът да дава подобно разрешение, тъй като то е записано в самата Наредба. Само че… с една много важна уговорка: това се отнася, само за търговията с дървесина, която е била предлагана на електронните търгове, но никой не е проявил интерес към нея и тя е изостанала.

„Нашият“ случай“ не е съвсем такъв и е съвсем очевидно, че

скандалната сделка си е еднолична заслуга на Моллов.

Този факт просто влуди дърводобивници и дървопреработватели от района на Сатовча, които скочиха срещу предрешения гръцки износ на фирмата, фаворизирана от Моллов. Собствениците на 11 местни дружества, които и без това изнемогват заради кризата в бранша, настояха да бъдат осветлени два много съществени детайла – как се е стигнало до подписването на този договор с тази фирма и какви са конкретните му параметри.

Инак – искането им е този договор да бъде преразгледан, т.е. прекратен. Като за останалите договорени количества 8-метрови стълбове, бъде обявен редовен електронен търг. Според тях

един такъв стълб може да се продаде по няколко начина

и, ако се фактурира с измислено по-ниско качество, официалната му цената пада, а разликата се усвоява под масата.

Според единият от предприемачите, настояли за спешната среща с шефа на стопанство „Дикчан“, с който „БАНКЕРЪ“ се свърза, всички „аргументи“ на Моллов са съшити с бели конци.

Например, тези три дежурни „рецитации“:

Всяка фирма може да кандидатства по този ред, но цената е доста по-висока, а дървесината не е атрактивна.

В конкретния случай става дума за черен бор, това са стълбове от 8 до 13-метрови, никой не го иска, но цената е с 30% над базисните.

При нас са добити 8-метрови, в нашия район дървопреработвателите не я искат. Базовата й цена е 115 лв., а така със заповед на министъра я продаваме на около 220 лева.

Те

увисват във въздуха по две причини.

Първо – защото спекулацията със „заповедта на министъра“ гръмна като балон, и второ – защото търг за тази дървесина въобще не е имало.

Според местните предприемачи, всички те чинно играят на търгове, доказват капацитет за добив и производство, а не ги избират заради благоразположението на началника.

Пред „БАНКЕРЪ“ един от тях (спестяваме името му, защото – по негови думи – бил като „кактус в пустиня“) твърди, че всичката дървесина, предлагана от това стопанство чрез търгове, тутакси е била изкупувана от местните. Въпреки това обаче мощностите им оставали ненатоварени и, за да си свършат работата, били принуждавали да ходят по търгове на други стопанства – като „Родопи“ и „Девин“, например.

И тъй като

темата с богоизбраните „дървени“ фирми не е от вчера,

не е лошо да припомним една миналогодишна жалба на същите тези дружества, работещи в обхвата на стопанство „Дикчан“. Тя е изпратена до Комисията за защита на конкуренцията, до Изпълнителната агенция по горите и до Министерството на земеделието, но… какво от това? Тъжната картинка не се промени и от факта, че „БАНКЕРЪ“ също разполага с тази жалба и сме направили каквото сме могли.  

С въпросната жалба, фирмените управители молят „ресорните“ ръководни и регулаторни органи на държавата

да ревизират отдаването на дървесина по ценоразпис

(пряко договаряне)от това стопанство, защото директорът му е  превърнал процедурата в „нещо“ като договаряне без критерии и само с определени богоизбрани фирми.

Още тогава те предупреждават, че с този вид търговия „се постига изкривяване на основни икономически принципи и цели, както и облагодетелстване на определени лица и фирми за сметка на стопанството и държавата“, но…

Точно така – както можем да се досетим, отдавна началниците на горските стопанства, назначавани предимно с любезното съдействие на ДПС, са усвоили хватките за

безаварийно и безболезнено заобикаляне на тези пазарни принципи.

Сега се очаква предприемачите да се срещнат и с началника на Югозападното държавно предприятие – инж. Благой Милев, под чиято шапка е стопанство „Дикчан“. Целта на сгледата е те да представят пред него своите аргументи, а той да прекрати тези порочни практики. Дали това ще се случи е въпрос с много неизвестни. От опитът ни, който имаме в разследването на далаверите в тази сфера, най-много да кажем… едва ли!

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст