Докато български фирми от дървопреработващия сектор се гърчат, дружество със 100 лв. капитал получава дървесина без търг и конкурс.
От години темата за експлоатирането на българската гора за пълненето на частни джобове и особено тази за износа на дървесина в чужбина е повод за подозрения и скандали. Но какво по-добро време за развихряне в тази посока, ако не сега – когато контролът по върховете на държавната администрация
се дави в подмолните боричкания за следващата власт?
Тези дни един „избор“ на Исмаил Моллов за директора на Държавно ловно стопанство „Дикчан“ предизвика истински скандал.
Началникът на стопанството в Сатовча, което е част от Югозападното държавно предприятие, е предоставил износът на 650 куб. м. специален асортимент дървесина за Гърция, но
без да проведе необходимия за целта търг.
Бенефициентът на сделката е софийското дружество „Силвърстоун трейдинг платформ“ ЕООД, което е регистрирано с капитал от 100 лева. Негов собственик е лицето Спиридон Константинос Демос.
Като оставим настрана фактът, че на административния адрес на фирмата, посочен в Търговския регистър, се помещават още 13 дружества, а публично достъпните фирмени финансови отчети от последните години са повече от скромни…
Това, разбира се, не е попречило на началника Моллов (обитаващ държавния шефски стол заради квотата на ДПС) да употреби една удобна клауза в Наредбата, която – както той казва – „разрешава“ на Югозападното държавно предприятие – с благословията на министъра – да сключва договори, засягащи специален асортимент.
Да, такава разпоредба наистина съществува, но опитът на Моллов да внуши, че министърът е разрешил „югозападната далавера“ удари на камък, тъй като в
Министерството на земеделието научиха за случая от нас.
От пресцентъра на ведомството много ясно ни обясниха, че далеч не е необходимо министърът да дава подобно разрешение, тъй като то е записано в самата Наредба. Само че… с една много важна уговорка: това се отнася, само за търговията с дървесина, която е била предлагана на електронните търгове, но никой не е проявил интерес към нея и тя е изостанала.
„Нашият“ случай“ не е съвсем такъв и е съвсем очевидно, че
скандалната сделка си е еднолична заслуга на Моллов.
Този факт просто влуди дърводобивници и дървопреработватели от района на Сатовча, които скочиха срещу предрешения гръцки износ на фирмата, фаворизирана от Моллов. Собствениците на 11 местни дружества, които и без това изнемогват заради кризата в бранша, настояха да бъдат осветлени два много съществени детайла – как се е стигнало до подписването на този договор с тази фирма и какви са конкретните му параметри.
Инак – искането им е този договор да бъде преразгледан, т.е. прекратен. Като за останалите договорени количества 8-метрови стълбове, бъде обявен редовен електронен търг. Според тях
един такъв стълб може да се продаде по няколко начина
и, ако се фактурира с измислено по-ниско качество, официалната му цената пада, а разликата се усвоява под масата.
Според единият от предприемачите, настояли за спешната среща с шефа на стопанство „Дикчан“, с който „БАНКЕРЪ“ се свърза, всички „аргументи“ на Моллов са съшити с бели конци.
Например, тези три дежурни „рецитации“:
– Всяка фирма може да кандидатства по този ред, но цената е доста по-висока, а дървесината не е атрактивна.
– В конкретния случай става дума за черен бор, това са стълбове от 8 до 13-метрови, никой не го иска, но цената е с 30% над базисните.
– При нас са добити 8-метрови, в нашия район дървопреработвателите не я искат. Базовата й цена е 115 лв., а така – със заповед на министъра – я продаваме на около 220 лева.“
Те
увисват във въздуха по две причини.
Първо – защото спекулацията със „заповедта на министъра“ гръмна като балон, и второ – защото търг за тази дървесина въобще не е имало.
Според местните предприемачи, всички те чинно играят на търгове, доказват капацитет за добив и производство, а не ги избират заради благоразположението на началника.
Пред „БАНКЕРЪ“ един от тях (спестяваме името му, защото – по негови думи – бил като „кактус в пустиня“) твърди, че всичката дървесина, предлагана от това стопанство чрез търгове, тутакси е била изкупувана от местните. Въпреки това обаче мощностите им оставали ненатоварени и, за да си свършат работата, били принуждавали да ходят по търгове на други стопанства – като „Родопи“ и „Девин“, например.
И тъй като
темата с богоизбраните „дървени“ фирми не е от вчера,
не е лошо да припомним една миналогодишна жалба на същите тези дружества, работещи в обхвата на стопанство „Дикчан“. Тя е изпратена до Комисията за защита на конкуренцията, до Изпълнителната агенция по горите и до Министерството на земеделието, но… какво от това? Тъжната картинка не се промени и от факта, че „БАНКЕРЪ“ също разполага с тази жалба и сме направили каквото сме могли.
С въпросната жалба, фирмените управители молят „ресорните“ ръководни и регулаторни органи на държавата
да ревизират отдаването на дървесина по ценоразпис
(пряко договаряне)от това стопанство, защото директорът му е превърнал процедурата в „нещо“ като договаряне без критерии и само с определени богоизбрани фирми.
Още тогава те предупреждават, че с този вид търговия „се постига изкривяване на основни икономически принципи и цели, както и облагодетелстване на определени лица и фирми за сметка на стопанството и държавата“, но…
Точно така – както можем да се досетим, отдавна началниците на горските стопанства, назначавани предимно с любезното съдействие на ДПС, са усвоили хватките за
безаварийно и безболезнено заобикаляне на тези пазарни принципи.
Сега се очаква предприемачите да се срещнат и с началника на Югозападното държавно предприятие – инж. Благой Милев, под чиято шапка е стопанство „Дикчан“. Целта на сгледата е те да представят пред него своите аргументи, а той да прекрати тези порочни практики. Дали това ще се случи е въпрос с много неизвестни. От опитът ни, който имаме в разследването на далаверите в тази сфера, най-много да кажем… едва ли!
