„Банка ОББ“ коригира прогнозата си за ръст на българската икономика през 2023 г. – от 1.5 на 1.8 процента. От банката обаче остават консервативни предвид глобалните и местни рискове /в т.ч. рисковете в политическата сфера, очакване на плавно покачване на лихвите и други/. В същото време прогнозата за 2024 г. се намалява от 2.7 на сто на 2.5 процента, става ясно от юнския макроикономически бюлетин на главния икономист на банката д-р Емил Калчев.
По-доброто представяне през първото тримесечие на българската икономика идва в известно противоречие с глобалните тенденции (Германия влезе в техническа рецесия, но са по-ниски цените на газа и петрола), но е и под въздействие на местни фактори (все още ниски лихви, по-висок ръст на заплатите), посочва Емил Калчев.
Инфлацията в България отново намаля през април – от 12.1 на сто към март (хармонизирана) на 10.3 процента (спрямо април 2022 г.), но все още остава висока. Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 13 на 12.1% през април, посочват в бюлетина. Т. нар. потребителска инфлация (по националната методология) също се забавя, като стабилно регистрираше малко по-високи стойности. От ОББ прогнозират
средногодишна инфлация за тази година от 9.5%
и спад до 5% догодина.
България е в по-стабилно положение в сравнение с другите европейски страни по ръст на цените на недвижимите имоти, отбелязва главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев. Страната ни е след Франция и Белгия, където ръстът на цените бе най-консервативен, но преди Унгария, Чехия, Германия и Словакия, където буквално те „излетяха“ в небесата.
От ОББ посочват и ръстът на инвестициите в страната за второ поредно тримесечие след седем тримесечия на спад преди това.
Според предварителните изгладени данни на НСИ, през първото тримесечие българската икономика
нарасна с 2.3% реално на годишна база.
Очакванията бяха на ръст около нулата поради политическата криза, устойчивата инфлация, рецесивните процеси при най-големия ни търговски партньор Германия, очаквано повишаване на лихвите и т.н.
Въпреки че тези предпоставки са валидни и досега, фактическите резултати за тримесечието бяха по-добри от очакваното.
Една от причините е, че покачването на лихвите в страната под натиска на тенденцията в еврозоната се забави. От друга страна, това е свидетелство за относителната самостоятелност на икономиката ни от политическите процеси, което е положителен момент, посочват от ОББ.
През първото тримесечие ръстът се движеше от крайното потребление. То се ускори умерено с 2.1 на сто спрямо същия период на миналата година (относителен дял от 84.1% от БВП), очаквано повлияно от все още високата инфлация, която ерозира покупателната способност на българите.
