Гражданите на Черна гора гласуват на предсрочни парламентарни избори. Според наблюдателите те са решаващи за преодоляване на политическата криза в страната и застоя по пътя ѝ към членство в Европейския съюз.
Общо 542 468 граждани ще застанат пред избирателните урни и ще избират измежду 15 партии и коалиции, които се борят за влизане в 81-местния парламент.
Избирателните секции бяха отворени в 7:00 часа местно време (8:00 българско време), а ще са отворени до 20:00 часа (21:00 часа българско време).
През март предишният президент Мило Джуканович разпусна Скупщината и насрочи предсрочни парламентарни избори. Сега неговата Демократична партия на социалистите (ДПС) за първи път ще се яви като опозиционна, след като през 2020 година изборите прекратиха близо 30-годишното й управление в Черна гора.
Според проучванията най-големи шансове за успех има коалицията около проевропейското, центристко движение „Европа сега“, което също така подкрепя и по-тесни връзки със Сърбия. Водач на листата е бившият министър на финансите Милойко Спаич, който основана “Европа сега” миналата година заедно с новия президент на Черна гора Яков Милатович.
Милатович спечели президентски балотаж срещу Мило Джуканович през април.
Според прогнози, коалицията около „Европа сега“ няма да може да получи мнозинство в парламента и ще трябва да търси подкрепа за управление на страната.
Демократичната партия на социалистите най-вероятно ще е на второ място. Тя сега е и с ново ръководство. Джуканович, който изведе страната от съюза със Сърбия през 2006 година и вкара Черна гора в НАТО през 2017 година, се оттегли от лидерския пост, след като изгуби президентските избори. Начело на листата на коалицията около емократична партия на социалистите е 35-годишният Даниел Живкович.
Сред другите кандидати за влизане в парламента са гражданското движение УРА на премиера Дритан Абазович и Демократите на бившия председател на парламента Алекса Бечич.
В новия парламент се очаква да влезе и коалицията “За бъдещето на Черна гора”. Тя е съставена от две партии – част от разпадналия се през май проруски и просръбски Демократичен фронт, който беше в основата на съставянето на правителството след изборите през 2020 година.
Първите предварителни изборни резултати се очакват около час след приключване на изборния ден.
Според сегашната Конституция Черна гора е обявена за „демократична, социална и екологично чиста държава“.
Начело на държавата е президент, избиран за пет години.
Висш законодателен орган е Скупщина, чиито членове се избират за 4 години. Изпълнителна власт е в ръцете на правителството (Влада републике Црне Горе) и се състои от министър-председател, вицепремиер и министри.
Страната, която има излаз на Адриатическо море, е с население от около 620 000 души. Тя е кандидат за членство в ЕС от 2010 година. Черна гора бе напреднала най-много от държавите в региона в евроинтеграционния процес, но миналата година две правителства бяха свалени с вот на недоверие, а споразумение за трето не бе постигнато.
Парламентът на Черна гора (Скупштина Републике Црне Горе) е законодателният орган в страната. Той приема всички закони, ратифицира международни споразумения, назначава министър-председателя, министрите от кабинета, както и съдиите във всички съдилища.
Скупщината одобрява бюджета на страната и изпълнява други задължения, определени ѝ според конституцията. Парламентът на Черна гора може да гласува вот на недоверие и с мнозинство на гласовете да свали правителството. На 6000 души се избира 1 депутат (представител), което води до промяна на общия брой на депутатите в народното събрание на Черна гора.
